Дан Браун - Изгубеният символ

— С истината — разнесе се един тих глас.

Соломон рязко се завъртя.

— Кой го каза?

Едно дребно азиатско момче вдигна ръката си. Меките му черти предполагаха, че е от Непал или Тибет.

— Може би съществува универсална истина, заложена в душата на всеки. Може би във всички нас е скрита една и съща история, като обща част от ДНК веригата. Може би тази всеобща истина е причина за сходството във всичките ни истории.

Лицето на Соломон засия. Той притисна длани една към друга и с уважение се поклони на момчето.

— Благодаря ви.

Всички мълчаха.

— Истината — обърна се той към аудиторията. — Истината притежава сила. И щом всички се въртим около сходни идеи, те може би са верни… може би са записани дълбоко в нас. И когато чуваме истината, даже да не я разбираме, ние усещаме, че тя отеква в нас… вибрира о подсъзнателната ни мъдрост. Ние може би не научаваме истината, а по-скоро си я припомняме… разпознаваме я… като нещо, което вече е в нас.

В залата цареше пълна тишина.

Соломон дълго мълча, после тихо каза:

— В заключение трябва да ви предупредя, че разкриването на истината никога не е лесно. Всеки период на просвещение в историята се е придружавал от мрак, който му се е противопоставял. Такива са законите на природата и равновесието. И ако погледнем мрака, надигащ се в днешния свят, ще разберем, че се надига също толкова могъща светлина. Намираме се на прага на велик период на просвета и всички ние имаме щастието да живеем в този повратен исторически момент. Единствено ние от всички хора, които някога са живели през всички епохи в историята… съществуваме в този кратък период, през който ще станем свидетели на абсолютното си възраждане. След хилядолетен мрак ще видим как нашите науки, нашите умове и даже нашите религии разкриват истината.

Тъкмо щяха да избухнат нови аплодисменти, когато той вдигна ръка за тишина.

— Госпожице? — И посочи русото момиче с мобилния телефон. — Ние с вас не сме на едно мнение по много въпроси, но искам да ви благодаря. Вашата страст е важен катализатор в настъпващите промени. Мракът се храни с апатия… и убежденията са нашата най-силна противоотрова. Продължавайте да изучавате вярата си. Изучавайте Библията. — Той се усмихна. — Особено последните страници.

— Апокалипсиса ли? — попита тя.

— Разбира се. Откровението е ярък пример за нашата обща истина . Последната книга от Библията разказва същата история като безброй други традиции. Всички те предричат предстоящото разбулване на велика мъдрост.

— Но Апокалипсисът не е ли за края на света? — попита някой. — Нали знаете, за Антихриста, Армагедон, последната битка между доброто и злото?

Соломон се позасмя.

— Кой тук учи старогръцки?

Вдигнаха се няколко ръце.

— Какво означава буквално глаголът „апокалюпто“?

— Означава — започна един ученик и изненадано замълча за миг. — „Апокалюпто“ означава „откривам“… „разкривам“.

Секретарят на Смитсъновия институт му кимна одобрително.

— Точно така. „Апокалипсис“ буквално се превежда като „разкриване“. Оттук и Откровение. Тази книга предсказва разбулването на велика истина и невъобразима мъдрост. Апокалипсисът не се отнася за края на света, а за края на света такъв, какъвто го познаваме. Това пророчество е само едно от прекрасните библейски послания, които са били изопачени. — Соломон застана почти на ръба на сцената. — Повярвайте ми, Апокалипсисът наистина наближава… и няма да има нищо общо с онова, което са ни учили за него.

Камбаната отново заби във високата си часовникова кула.

Учениците избухнаха в озадачени и гръмовни ръкопляскания.

Катрин Соломон се олюляваше на ръба на съзнанието. Разтърси я ударна вълна от оглушителна експлозия.

След секунди усети дима. Ушите й кънтяха.

Чу приглушени гласове. Далече. Викове. Стъпки. Изведнъж задиша по-свободно. Бяха извадили парцала от устата й.

— В безопасност сте — прошепна мъжки глас. — Само се дръжте.

Очакваше мъжът да извади иглата от ръката й, но той започна да нарежда на някого.

— Донесете аптечката… включете в иглата система… влейте й Рингер лактат разтвор… измерете кръвното налягане. — И докато проверяваше жизнените й признаци, попита: — Госпожо Соломон, човекът, който ви е направил това… къде отиде?

Катрин се опита да отговори, но не успя.

— Госпожо Соломон? — повтори гласът. — Къде отиде той?

Тя се помъчи да отвори очи, ала усети, че припада.