Дан Браун - Изгубеният символ

Инстинктивно заопипва дъното на кутията в търсене на източника на въздух. Не му отне много време. „Има дупка!“ Перфорираният отвор напомняше на канална решетка в мивка или вана, само че от него се носеше ветрец.

„Вкарва ми въздух. Не иска да ме задуши“.

Облекчението му не трая дълго. Изведнъж от отвора се чу ужасяващ звук. Нямаше как да го сбърка — клокочене на вода… която течеше към него.

Катрин смаяно гледаше прозрачната струя вода, която се стичаше по една от тръбите към сандъка на Лангдън. Сцената приличаше на някакъв извратен фокус.

„Вкарва вода в сандъка?!“

Опъна тела, без да обръща внимание на болката. Можеше само панически да наблюдава действията на татуирания. Чуваше, че Робърт отчаяно блъска по контейнера, ала когато водата стигна до долния край, чукането утихна. Последва миг ужасена тишина. После чукането започна отново, с подновено отчаяние.

— Пусни го! — промълви Катрин. — Моля те! Не можеш да го направиш!

— Смъртта от удавяне е ужасна, знаеш. — Татуираният говореше спокойно и се разхождаше в кръг около нея. — Твоята асистентка Триш може да го потвърди.

Тя чуваше думите му, ала не можеше да ги осмисли.

— Може би си спомняш, че веднъж и аз едва не се удавих — прошепна мъжът. — Беше в семейното ви имение в Потомак. Брат ти ме простреля и аз паднах в реката при моста на Зак.

Катрин се взираше в него с ненавист. „През нощта, когато уби майка ми“.

— Онази нощ боговете ме спасиха — продължи той. — И ми показаха пътя… за да стана един от тях.

Водата, която нахлуваше в кутията на Лангдън, беше топла… имаше телесна температура. Вече напълно бе заляла голия му гръб. Докато пълзеше нагоре по гръдния му кош, той усещаше приближаването на суровата действителност.

„Ще умра“.

С подновена паника вдигна ръце отново и бясно заудря.

— Трябва да го пуснеш! — умоляваше Катрин през сълзи. — Ще направим каквото поискаш! — Чуваше, че Лангдън тропа още по-отчаяно.

Татуираният се усмихна.

— Ти си по-лесна от брат си. Само какво трябваше да направя, за да накарам Питър да ми издаде тайните си…

— Къде е той?! — попита Катрин. — Къде е Питър?! Кажи ми! Изпълнихме всичко, което пожела! Разгадахме надписа на пирамидата и…

— Не, не сте го разгадали. Опитахте се да ми извъртите номер. Скрихте информация и доведохте в дома ми агент на ЦРУ. Това едва ли е поведение, което заслужава награда.

— Нямахме избор — отново зарида тя. — Хората от ЦРУ те търсят. Накараха ни да дойдем с агента. Ще ти кажа всичко. Само пусни Робърт! — Чуваше, че Лангдън крещи и блъска по сандъка, и виждаше водата да тече по тръбата. Знаеше, че не му остава много време.

Татуираният отговори спокойно, като поглаждаше брадичката си.

— Предполагам, че на площад Франклин също ме причакват агенти, нали?

Катрин мълчеше. Мъжът постави широките си длани върху раменете й и бавно я притегли напред. Тъй като ръцете й бяха вързани зад облегалката, раменете й се напрегнаха и още малко и щяха да изскочат от ставите.

— Да! — не издържа тя. — На площад Франклин наистина те причакват агенти!

Чудовището продължи да я тегли към себе си.

— Какъв адрес е написан върху пирамидиона?

Болката в китките и раменете й ставаше непоносима, но Катрин мълчеше.

— Можеш да ми кажеш веднага, Катрин. Иначе ще ти изтръгна ръцете и пак ще ти задам същия въпрос.

— Номер осем! — изпъшка тя. — На пирамидиона пише: „В Ордена е скрита тайната. Площад Франклин осем“. Кълна се. Не знам какво повече да ти кажа! Пише „Площад Франклин осем“!

Мъжът обаче не я пускаше.

— Не знам нищо повече! — изпъшка Катрин. — Това е адресът! Пусни ме! Пусни Робърт от сандъка!

— Бих го направил… — отвърна демонът, — обаче има един проблем. Ако отида на площад Франклин осем, ще ме заловят. Кажи, какво има на този адрес?

— Не знам!

— Ами символите върху основата на пирамидата? От долната страна? Знаеш ли какво означават?

— Какви символи върху основата? — Нямаше представа за какво говори. — Върху дъното няма символи. Гладко е, гол камък!

Очевидно безразличен към приглушените викове за помощ, разнасящи се от напомнящия на ковчег контейнер, татуираният спокойно отиде при чантата на Лангдън и извади каменната пирамида. После се върна при Катрин и я поднесе пред очите й, за да види основата.

Когато зърна изсечените символи, тя ахна от удивление.

„Но… това не е възможно!“

Цялата основа на пирамидата беше покрита със сложни знаци. „Но там нямаше нищо! Сигурна съм!“ Нямаше представа какво означават тези символи. Като че ли идваха от всички възможни мистични традиции, а много изобщо не познаваше.