Дан Браун - Изгубеният символ

„Пълен хаос“.

— Нямам… нямам представа какво значи това.

— Аз също — заяви похитителят й. — За щастие разполагаме със специалист. — Той хвърли поглед към сандъка. — Хайде да го попитаме. — И занесе пирамидата при контейнера.

В миг на надежда Катрин си помисли, че ще отключи капака. Вместо това той спокойно седна върху кутията и плъзна настрани малък панел. Отдолу имаше плексигласово прозорче.

„Светлина!“

Лангдън примижа към лъчите, които струяха отгоре, но когато отвори очи, надеждата му се превърна в смут. Над лицето му имаше прозорче. През него се виждаше бял таван и флуоресцентно осветление.

Ненадейно пред очите му се появи татуираното лице.

— Къде е Катрин?! — извика Робърт. — Пуснете ме!

Мъжът се усмихна.

— Приятелката ви е при мен. Мога да й пощадя живота, и вашия също. Но времето ви е кратко, затова ви съветвам да ме слушате внимателно.

Лангдън едва го чуваше през стъклото. Водата се издигаше все по-високо, покриваше гърдите му.

— Известно ли ви е, че върху основата на пирамидата има символи? — попита татуираният.

— Да! — извика ученият. Беше ги видял, докато пирамидата лежеше на пода на горния етаж. — Но нямам представа какво означават! Трябва да отидете на площад Франклин осем! Отговорът е там! Пирамидионът…

— Професор Лангдън, и двамата с вас знаем, че там ме очаква ЦРУ. Нямам намерение да попадам в капан. Пък и не ми трябваше номерът. На онзи площад има само една сграда, която би могла да е от значение — Свещения храм Алмас. — Той замълча за миг, загледан в Робърт. — Древният арабски орден на благородниците на мистичния храм.

Лангдън се обърка. Познаваше храма Алмас, но беше забравил, че е на площад Франклин. „Шрайнерите ли са… Орденът? Техният храм ли е издигнат върху тайно стълбище?“ Тук нямаше абсолютно никаква историческа логика, ала в момента той не бе в положение да дискутира исторически проблеми.

— Да! — извика Робърт. — Това трябва да е! В Ордена е скрита тайната!

— Познавате ли сградата?

— Разбира се! — Лангдън повдигна глава, за да държи ушите си над бързо покачващата се вода. — Мога да ви помогна! Пуснете ме!

— Значи смятате, че можете да ми кажете какво общо има този храм със символите върху основата на пирамидата, така ли?

— Да! Само ми дайте да погледна символите!

— Добре тогава. Да видим какво ще ми кажете.

„Бързо!“ Топлата вода се покачваше. Лангдън натисна капака нагоре. Искаше му се татуираният да го отключи колкото може по-скоро. „Моля те! По-бързо!“ Ала капакът така и не се отвори. Вместо това пред плексигласовото прозорче изведнъж се появи основата на пирамидата.

Робърт я зяпна панически.

— Струва ми се, че е достатъчно близо, за да я виждате, нали? — Мъжът държеше пирамидата в татуираните си длани. — Мислете бързо, професор Лангдън. Предполагам, че ви остават по-малко от шейсет секунди.

Робърт Лангдън често беше чувал да казват, че притиснатото в ъгъла животно е способно да прояви невъобразима сила.

Въпреки това, когато натисна долната страна на капака, той не поддаде. Водата около него бързо продължаваше да се покачва. В горния край на кутията оставаха само петнайсетина сантиметра въздух. Лангдън почти долепи лице до плексигласовото прозорче. Очите му бяха само на сантиметри от основата на каменната пирамида, чийто озадачаващ надпис висеше над него.

„Нямам представа какво означава“.

Останал скрит повече от век под втвърдена смес от восък и каменен прах, последният надпис на Масонската пирамида сега се виждаше ясно. Идеалният квадрат съдържаше символи от всяка възможна традиция — алхимична, астрологическа, хералдическа, ангелическа, магическа, нумерологична, гръцка, латинска. Резултатът беше символична бъркотия — знаци от десетки различни езици, култури и епохи.

„Пълен хаос“.

Дори да приложеше най-фантастични научни интерпретации, специалистът по религиозна символика Робърт Лангдън не можеше да го разгадае. „Ред от хаоса? Невъзможно“.

Водата започваше да залива адамовата му ябълка и ужасът му растеше. Продължи да удря по кутията. Пирамидата строго го гледаше отвън.

В отчаянието си Лангдън насочи цялата си интелектуална енергия към тази шахматна дъска от символи. „Какво може да означават? — За съжаление те бяха толкова разнообразни, че нямаше представа откъде да започне. — Дори не са от едно и също време!“

Чуваше приглушения глас на Катрин, която през сълзи умоляваше татуирания да го освободи. Въпреки че не виждаше изход, перспективата да умре сякаш мотивира всяка клетка в тялото му да търси такъв. Умът му придоби яснота, каквато досега не познаваше. „Мисли!“ Напрегнато прегледа квадрата в търсене на някакво указание, схема, скрита дума, особен знак, каквото и да е, но видя само сбор от несвързани символи. „Хаос“.