Дан Браун - Изгубеният символ

Катрин окончателно се обърка.

— Значи Jeova sanctus unus е анаграма на името на прочут алхимик на латински, така ли?

Професорът взе от бюрото на декана лист и молив и започна да пише, докато говореше.

— На латински буквата J се заменя с I, а V — с U, което означава, че буквите в Jeova sanctus unus могат да се подредят така, че да изписват неговото име.

И написа шестнайсет букви: Isaacus Neutonuus.

После й подаде листа.

— Струва ми се, че си чувала за него.

— Исак Нютон? — прочете Катрин. — Това ли се опитва да ни съобщи надписът на пирамидата?

За миг Лангдън отново се пренесе в Уестминстърското абатство, застанал до пирамидалната гробница на Нютон, където беше преживял подобно откровение. „Ето че великият учен пак се появява“. Това не бе съвпадение, естествено… пирамидите, тайните, науката, скритата мъдрост… всички те бяха свързани. Търсачите на тайни знания винаги бяха смятали името на Нютон за пътеводен знак.

— Исак Нютон трябва да има нещо общо с разчитането на смисъла на пирамидата — каза Галауей. — Нямам представа какво, но…

— Гений! — възкликна Катрин и се ококори. — Ето как се преобразява пирамидата!

— Хрумна ли ти нещо? — попита Лангдън.

— Да! Не мога да повярвам, че досега не сме го видели! През цялото време е било пред очите ни. Елементарен алхимичен процес. Мога да преобразя тази пирамида с помощта на фундаментална наука! Нютонова наука!

Робърт се опитваше да разбере логиката й.

— Отче — каза Катрин, — ако прочетете надписа на пръстена, той гласи…

— Стига! — Старият декан изведнъж вдигна показалец, за да млъкнат, и леко наклони глава настрани, сякаш се вслушваше в нещо. После рязко се изправи. — Приятели, тази пирамида явно има да разкрива още тайни. Не знам какво има предвид госпожа Соломон, но щом тя знае каква ще е следващата ви стъпка, аз изиграх своята роля. Съберете си нещата и не ми казвайте нищо повече. Засега ме оставете на тъмно. Предпочитам да няма какво да издам, ако нашите посетители ме принудят.

— Какви посетители? — попита Катрин. — Не чувам нищо.

— Ще чуете — отвърна Галауей и тръгна към вратата. — Побързайте.

Една мобилна клетка в отсрещния край на града се опитваше да се свърже с телефон, който лежеше на парчета на Масачусетс Авеню. След като не засече сигнал, тя пренасочи обаждането към гласова поща.

— Робърт! — панически извика Уорън Белами. — Къде си? Обади ми се! Случва се нещо ужасно!

Малах стоеше до каменната маса на синкавата светлина в подземието и продължаваше приготовленията си. Празният му стомах отново изкурка. Той не му обърна внимание. Робуването на прищевките на плътта бе зад гърба му.

„Преображението изисква жертва“.

Подобно на повечето духовно еволюирали хора в историята, той беше поел по пътя си, като бе избрал най-благородното от кръвните жертвоприношения. Кастрирането се оказа много по-безболезнено, отколкото предполагаше. И както научи, много по-широко разпространено. Всяка година хиляди мъже се подлагаха на хирургическо кастриране или орхиектомия, както се наричаше този процес, с мотиви, вариращи от транссексуалност и обуздаване на сексуални зависимости до дълбоко вкоренени духовни вярвания. При Малах причината беше от най-висш характер. Подобно на митологичния Атис, който се кастрирал сам, той знаеше, че постигането на безсмъртие изисква пълно скъсване с материалния свят на мъжкото и женското начало.

„Андрогинността е единство“.

Днес избягваха евнусите, макар че древните бяха разбирали присъщата на това преобразяващо жертвоприношение сила. Даже ранните християни бяха чули самия Иисус да възхвалява неговите добродетели в Матей 19: 12: „Защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме“.

Питър Соломон беше направил кръвно жертвоприношение, макар че само една ръка бе ниска цена в големия план. До края на нощта обаче той щеше да пожертва още много.

„За да творя, трябва да унищожавам“.

Такава беше природата на полярността.

Естествено, Питър Соломон си заслужаваше съдбата, която го очакваше тази нощ. Краят му щеше да е уместен. Много отдавна той бе изиграл решаваща роля в смъртния житейски път на Малах. И по тази причина беше избран да изиграе решаващата роля в голямото му преображение. Този човек заслужаваше целия ужас и болка, които щеше да изтърпи. Защото не бе човекът, за какъвто го смяташе светът.