— Това не е разпятие — отвърна Лангдън и се изправи. — Кръстът с циркумпункт в средата е бинарен символ — два символа, обединени, за да образуват един.
— Какво искаш да кажеш? — Катрин го следеше с поглед, докато той се разхождаше назад-напред из стаята.
— Кръстът е станал християнски символ едва през четвърти век. Много преди това египтяните го използвали, за да изобразят пресичането на две измерения — човешкото и небесното. Както горе, тъй и долу. Това е нагледно представяне на точката, в която човек и Бог стават едно.
— И какво?
— Както вече знаем — продължи Робърт, — циркумпунктът има много значения. Едно от най-езотеричните е розата, алхимичният символ на съвършенството. Но когато поставиш роза в центъра на кръст, получаваш съвсем друг символ — Кръста на розата.
Галауей усмихнато се отпусна назад на стола си.
— Браво! Сега вече започнахте да разбирате!
Катрин също стана и попита:
— Какво ми се губи?
— Кръстът на розата е често срещан символ в масонството — поясни Лангдън. — Всъщност една от степените на Шотландския ритуал се нарича „Рицари на Кръста на розата“ в чест на ранните розенкройцери, които имат сериозен принос за масонската мистична философия. Питър може да ти е споменавал за тях. Такива са били десетки велики учени — Джон Дий, Илайъс Ашмол, Робърт Флъд…
— Разбира се — прекъсна го тя. — В хода на проучванията си прочетох всички розенкройцерски манифести.
„Всеки учен би трябвало да ги е чел“, помисли си Робърт. Орденът на Кръста на розата или по-официално, Древният и мистичен орден Rosae Crucis, имаше загадъчна история, оказала огромно влияние върху науката и тясно свързана с легендата за Древните тайни… древни учени, притежаващи тайна мъдрост, която се предавала през вековете и се изучавала само от най-светли умове. Естествено, списъкът на прочутите розенкройцери можеше да се нарече и „Кой кой е в европейското Възраждане“: Парацелз, Бейкън, Флъд, Декарт, Паскал, Спиноза, Нютон, Лайбниц.
Според розенкройцерската доктрина орденът бил „изграден на основата на езотерични истини от древното минало“, истини, които трябвало да бъдат „пазени в тайна от средния човек“ и които обещавали дълбоко прозрение в „духовността“. С времето символът на братството се превърнал в цъфнала роза върху богато орнаментиран кръст, ала отначало бил просто скромен кръг с точка върху обикновен кръст — най-простото проявление на розата върху най-простото проявление на кръста.
— С Питър често сме дискутирали розенкройцерската философия — каза деканът на Катрин.
Галауей започна да описва връзката между масонството и розенкройцерството, а вниманието на Лангдън отново се върна към мисълта, която го гризеше цяла вечер. Все още не си спомняше точно какво му е казал Питър за този израз, но кой знае защо, споменаването на розенкройцерството го насочваше натам. „Мисли, Робърт!“
— Твърди се, че основател на розенкройцерите — продължаваше старецът — е германският мистик, известен под името Кристиан Розенкройц — очевидно псевдоним, може би на Франсис Бейкън, който според някои историци основал ордена, макар че няма доказателства за…
— Псевдоним! — ненадейно възкликна Лангдън и сам се сепна от реакцията си. — Това е! Jeova sanctus unus! Това е псевдоним!
— За какво говориш? — попита Катрин.
Пулсът му се ускоряваше.
— Цяла вечер се мъча да си спомня какво ми е казвал Питър за Jeova sanctus unus и връзката на този израз с алхимията. И сега се сетих! Не става дума толкова за алхимията, колкото за един алхимик. Много известен алхимик!
Галауей се усмихна.
— Крайно време беше, професор Лангдън. Вече два пъти споменавам името му, както и думата „псевдоним“.
Робърт го зяпна.
— Вие сте знаели?!
— Е, да речем, че започнах да подозирам нещо, когато ми казахте, че надписът гласи „Jeova sanctus unus“ и че е разшифрован с помощта на Дюреровия алхимичен магически квадрат, но когато открихте Кръста на розата, вече се убедих. Както навярно знаете, сред личните документи на въпросния учен имало издание на розенкройцерските манифести и полетата на страниците били пълни с бележки.
— Кой? — попита Катрин.
— Един от най-известните учени на света! — отвърна Лангдън. — Бил е алхимик, член на Лондонското кралско дружество, розенкройцер и подписвал някои от най-загадъчните си научни трудове с псевдоним — Jeova sanctus unus!
— Един истинен Бог? Скромен тип — отбеляза тя.
— Всъщност блестящ — поправи я Галауей. — Подписвал се така, защото, подобно на древните адепти, разбирал себе си като божествен. А и защото шестнайсетте букви от Jeova sanctus unus могат да се подредят така, че да изписват името му на латински. Идеален псевдоним.
Читать дальше