Дан Браун - Изгубеният символ

— По-рано споменахте, че восъкът, който сте счупили, е бил запечатан с пръстена на Питър, нали така?

— Да.

— И казахте, че пръстенът е у вас.

— Да. — Лангдън бръкна в джоба си, откри пръстена, извади го от найлоновото пликче и го постави на бюрото пред декана.

Галауей го вдигна и го заопипва.

— Този уникален пръстен е създаден по същото време като Масонската пирамида и по традиция се носи от масона, на когото е възложено да пази пирамидата. Когато докоснах циркумпункта на дъното на каменната кутия, разбрах, че пръстенът всъщност е част от сюмболона.

— Така ли?

— Убеден съм. Питър е най-близкият ми приятел и от много години носи този пръстен. Познавам го отлично. — Той го върна на Лангдън. — Вижте сам.

Робърт го взе и го разгледа, прокара пръсти по двуглавия феникс, числото 33, думите ORDO AB CHAO и „Всичко се разкрива в трийсет и третата степен“. Не усети нищо полезно. Но когато плъзна показалец по външната повърхност на халката, изведнъж спря, сепнато обърна пръстена и се вгледа в най-долната й част.

— Открихте ли го? — попита деканът.

— Струва ми се, че да!

Катрин отново приближи стола си.

— Какво е това?

— Знакът за степен върху халката — показа й Лангдън. — Толкова е малък, че почти не се вижда, но ако го докоснеш, усещаш, че наистина е вдлъбнат, като врязано кръгче. — Знакът за степен се намираше в най-долния край на халката… и естествено, изглеждаше точно толкова голям, колкото изпъкналостта на дъното на кутията.

— Наистина ли е точно толкова голям? — възбудено промълви тя и се приближи още повече.

— Има само един начин да разберем. — Робърт взе пръстена и го пъхна в кутията, като изравни двете кръгчета. Когато го натисна надолу, изпъкналото кръгче в кутията влезе в отвора на пръстена и се разнесе тихо, но отчетливо изщракване.

И тримата подскочиха.

Лангдън зачака, ала не се случи нищо.

— Какво беше това? — попита духовникът.

— Нищо — отвърна Катрин. — Двете кръгчета влязоха едно в друго, но… това беше всичко.

— И нямаше голямо преображение, така ли? — озадачи се Галауей.

„Още не сме приключили“ — разбра Робърт, вперил поглед в символите на пръстена — двуглавия феникс и числото 33. „Всичко се разкрива в трийсет и третата степен“. В ума му изплуваха идеите на Питагор за свещената геометрия и ъглите и се зачуди дали думата „степен“ няма математическо значение.

С разтуптяно сърце, той колебливо протегна ръка и хвана закрепения за дъното на кутията пръстен. После бавно го завъртя надясно. „Всичко се разкрива в трийсет и третата степен“.

Завъртя пръстена на десет градуса… двайсет… трийсет…

И така и не видя как се случи.

Преображение.

Колин Галауей го чу и затова нямаше нужда да го вижда.

Седящите от отсрещната страна на бюрото Лангдън и Катрин мълчаха, несъмнено зяпнали в нямо удивление каменния куб, който току-що шумно се беше преобразил пред очите им.

Деканът не успя да скрие усмивката си. Очакваше този резултат и макар че все още нямаше представа с какво той ще им помогне да разгадаят тайната на пирамидата, изпитваше удоволствие от рядката възможност да научи един харвардски професор по религиозна символика на нещо за символите.

— Професор Лангдън, малцина съзнават, че масоните почитат кубичната форма, защото е триизмерно изображение на друг символ… много по-стар и двуизмерен. — Галауей нямаше нужда да пита дали ученият е познал древния символ, който сега лежеше на бюрото пред тях. Това беше един от най-прочутите символи на света.

Робърт Лангдън се взираше невярващо в преобразената кутия на бюрото. „Изобщо не подозирах…“

Преди секунди беше протегнал ръка, за да хване масонския пръстен и леко да го завърти. Докато го завърташе на трийсет и три градуса, кубът изведнъж се промени пред очите му. Квадратните страни, образуващи кутията, се разпаднаха на скритите си панти и шумно се разтвориха навън.

„Кубът става кръст — помисли си професорът. — Символична алхимия“.

Катрин гледаше озадачено разпадналия се куб.

— Масонската пирамида е свързана с… християнството, така ли?

Отначало и Лангдън се беше зачудил същото. В крайна сметка масоните уважаваха християнския символ на разпятието и определено много масони бяха християни. В братството обаче имаше и юдеи, мюсюлмани, будисти, хиндуисти и такива, които не наричаха своя Бог с конкретно име. Присъствието на специфичен християнски символ изглеждаше ограничаващо. И тогава го осени истинското значение на символа.