Дан Браун - Изгубеният символ

Лангдън и Катрин тичешком бяха прекосили моравата и с помощта на ключа на Галауей се бяха вмъкнали вътре в същия момент, в който хеликоптерът отново се издигна над катедралата и прожекторите му превърнаха нощта в ден. Сега задъхано стояха в преддверието и се оглеждаха наоколо. През прозорците проникваше достатъчно светлина и професорът не виждаше причина да включи осветлението и да рискува да издаде местонахождението им на вертолета.

Тръгнаха по централния коридор и минаха покрай няколко конферентни зали, аудитории и фоайета. Обстановката напомняше на Робърт за неоготическите сгради на Йейлския университет — шеметно извисяващи се отвън и все пак изненадващо практични отвътре, след като изяществото на една отминала епоха е било допълнено с модерни средства, за да издържи на изключително интензивното движение на хора.

— Натам. — Катрин посочи дъното на коридора.

Още не беше споделила с него новото си откритие за пирамидата, но то явно имаше връзка с Исак Нютон. Докато пресичаха моравата, само му каза, че може да я преобрази с помощта на фундаментална наука. Всичко, което й трябвало, сигурно можело да се намери в тази сграда. Лангдън нямаше представа какво й е нужно, нито как възнамерява да преобрази масивен къс гранит или злато, ала като се имаше предвид, че съвсем скоро е станал свидетел на превръщането на един куб в розенкройцерски кръст, бе готов да й се довери.

Стигнаха до дъното на коридора и Катрин се намръщи. Явно не виждаше онова, което й трябва.

— Нали каза, че в сградата имало спални помещения?

— Да, за участниците в конференциите, които се провеждат тук.

— Значи някъде тук трябва да има и кухня, нали?

— Гладна ли си?

Тя го изгледа намръщено.

— Не. Имам нужда от лаборатория.

„Естествено“. Робърт забеляза стълбище към долния етаж, обозначено с обещаващ символ. „Любимата пиктограма на Америка“.

Кухнята в сутерена имаше промишлен вид — огромно количество неръждаема стомана и големи съдове, явно предвидени за големи групи хора. Прозорци нямаше. Катрин затвори вратата и включи осветлението. Вентилационната система се задейства автоматично.

Тя започна да рови из шкафовете.

— Робърт, сложи пирамидата на плота, ако обичаш.

Професорът се подчини. Чувстваше се като чиракуващ помощник-готвач. Извади пирамидата от чантата и постави златния пирамидион отгоре й. Катрин вече пълнеше огромна тенджера с гореща вода от чешмата.

— Би ли я сложил на печката?

Лангдън й помогна. Тя пусна газта и запали пламъчето.

— Омари ли ще готвим? — с надежда попита Робърт.

— Много смешно. Не, ще се занимаваме с алхимия. И между другото, това е тенджера за спагети, не за омари. — Катрин посочи мрежичката, която беше извадила от съда и която сега лежеше на плота до пирамидата.

„Какъв съм глупак“.

— И спагетите ще ни помогнат да разчетем надписа на пирамидата, така ли?

Тя не обърна внимание на опита за шега. Гласът й бе съвсем сериозен.

— Както със сигурност знаеш, има историческа и символична причина масоните да изберат числото трийсет и три за своята най-висока степен.

— Разбира се — потвърди Лангдън. В нумерологичната традиция по времето на Питагор, шест века преди Христа, 33 се смятало за най-висшето, най-свещено главно число, което символизирало божествената истина. Това виждане се беше запазило при масоните… и другаде. Неслучайно християните вярваха, че Иисус е бил разпнат на трийсет и три годишна възраст, въпреки че не съществуваха исторически доказателства за това. Неслучайно се смяташе, че Йосиф се е оженил за Богородица на трийсет и три години, че Иисус е направил трийсет и три чудеса и че Божието име се споменава трийсет и три пъти в Битие, както и че всички обитатели на мюсюлманския рай са вечно на трийсет и три години.

— Трийсет и три е свещено число в множество мистични традиции — каза Катрин.

— Така е. — Робърт все още нямаше представа какво общо има това с тенджерата за спагети.

— Следователно не би трябвало да те изненадва, че един ранен алхимик, розенкройцер и мистик като Исак Нютон също е смятал числото трийсет и три за специално.

— Естествено — съгласи се професорът. — Нютон сериозно се е занимавал с нумерология, пророчества и астрология, но каква връзка…

— Всичко се разкрива в трийсет и третата степен.

Лангдън извади пръстена на Питър от джоба си и прочете надписа. После пак погледна тенджерата.

— Съжалявам, не те разбирам.