Дан Браун - Изгубеният символ

— Вътре ли сте? — прекъсна я Лангдън.

— Да, и обаждането на спешния телефон… е било вярно — заекна жената. — Извинявайте, ако говоря несвързано, обаче партньорката ми е мъртва и намерихме един човек, държан тук против волята му. В тежко състояние и в момента се опитваме да го стабилизираме. Пита за двама души — някой си Лангдън и някоя си Катрин.

— Това е брат ми! — извика Катрин в слушалката и още по-плътно доближи главата си до Робърт. — Аз се обадих на спешния телефон! Той добре ли е?

— Всъщност, госпожо, той… — Гласът на жената секна. — В тежко състояние е. Дясната му ръка е отрязана до китката…

— Моля ви, искам да разговарям с него! — викна Катрин.

— В момента обработват раната му. Ту идва на себе си, ту изпада в безсъзнание. Ако сте някъде в района, трябва да дойдете веднага. Явно иска да ви види.

— Намираме се на шест минути път! — отвърна Катрин.

— Тогава ви съветвам да побързате. — От слушалката се чуха приглушени звуци и жената се върна на линията. — Извинявам се, явно имат нужда от мен. Ще разговаряме, когато пристигнете.

Връзката прекъсна.

Лангдън и Катрин бързо се изкачиха по стълбището и се затичаха по мрачния коридор в Катидръл Колидж. Вече не чуваха грохота на хеликоптерни перки в небето и професорът се надяваше, че ще успеят да се измъкнат незабелязано, за да отидат при Питър в Калорама Хайтс.

„Открили са го. Жив е“.

Само преди трийсет секунди, след като свършиха разговора с охранителката, Катрин припряно извади горещата пирамида от водата и още мокра я сложи в чантата на Лангдън. Сега той усещаше топлината й до тялото си.

Вълнението от новината за откриването на Питър временно беше прекъснало всякакви размисли за светещото послание на пирамидиона, „Площад Франклин 8“, но щом стигнеха в Калорама Хайтс, отново щяха да се заемат с него.

Когато излязоха иззад ъгъла, Катрин рязко спря и посочи стаята с няколко канапета оттатък коридора. През страничния прозорец се виждаше кацналият на моравата лъскав черен хеликоптер. До него, с гръб към тях, стоеше пилотът и разговаряше по радиостанцията си. Наблизо бе паркиран черен джип кадилак „Ескалейд“ със затъмнени стъкла.

Като се плъзгаха в сенките, Лангдън и Катрин се вмъкнаха в помещението и надникнаха навън, за да видят дали и останалите от оперативната група са там. Слава богу, огромната морава пред Националната катедрала изглеждаше пуста.

— Сигурно са в катедралата — предположи Робърт.

— Не са — разнесе се гърлен глас зад тях.

Двамата едновременно се завъртяха. На прага на стаята две облечени в черно фигури бяха насочили към тях автомати с лазерни мерници. Лангдън видя, че на гърдите му танцува червена точица.

— Радвам се да ви видя отново, професор Лангдън — продължи познатият дрезгав глас. Агентите направиха път и дребничката директорка на СЗС с лекота се промуши между тях, влезе в помещението и спря точно пред учения. — Тази нощ допуснахте няколко все по-неприятни грешки.

— Полицията е открила Питър Соломон — настойчиво каза Лангдън. — В тежко състояние, но ще оцелее. Всичко свърши.

Даже да се изненада от съобщението, че са намерили Питър, Сато не го прояви външно. Без да откъсва поглед от Робърт, тя се приближи и спря само на сантиметри от него.

— Професор Лангдън, уверявам ви, че абсолютно нищо не е свършило. И ако се е включила и полицията, положението само е станало още по-сериозно. Както ви казах по-рано тази вечер, ситуацията е изключително деликатна. Изобщо не трябваше да бягате с пирамидата!

— Госпожо директор, трябва да видя брат си — извика Катрин. — Вземете си пирамидата, но трябва да ми поз…

— Трябва ли? — рязко се обърна към нея японката. — Госпожа Соломон, предполагам? — Прониза Катрин с огнен поглед и отново се завъртя към Лангдън. — Оставете чантата на масата.

Робърт сведе очи към двете лазерни точки на гърдите си и се подчини. Единият агент предпазливо се приближи, дръпна ципа и отвори чантата. От нея блъвна пара. Мъжът насочи фенерчето си към пирамидата, впери озадачен поглед в нея и накрая кимна на Сато.

Директорката отиде при масата и се втренчи в чантата. Мократа пирамида и пирамидионът лъщяха на светлината на фенерчето. Сато приклекна и се вгледа по-внимателно в златния пирамидион, който, досети се Лангдън, беше виждала само на рентгенова снимка.

— Надписът — каза тя. — Говори ли ви нещо? „В Ордена е скрита тайната“?

— Не сме сигурни.