Дан Браун - Изгубеният символ

— Защо от пирамидата се вдига пара?

— Потопихме я във вряща вода — без колебание отвърна Катрин. — Това беше част от процеса на дешифриране. Ще ви обясним всичко, но моля ви, пуснете ни да отидем да видим брат ми. Той е преживял…

— Сварили сте пирамидата?! — учуди се Сато.

— Изключете фенерчето — каза Катрин. — Погледнете пирамидиона. Сигурно още се вижда.

Агентът угаси светлината и директорката отново приклекна до пирамидиона. Макар и от разстояние, Лангдън виждаше, че текстът все още леко свети.

— Площад Франклин осем? — смаяно прочете японката.

— Да. Текстът е написан със светещ лак или нещо подобно. Трийсет и третата степен всъщност е…

— Ами адресът? — прекъсна я Сато. — Това ли иска онзи тип?

— Да — потвърди Лангдън. — Според него пирамидата е карта, която ще му покаже местонахождението на голямо съкровище, ключ за Древните тайни.

Тя отново погледна пирамидиона, този път вече смаяно.

— Кажете ми, успяхте ли вече да се свържете с онзи човек? — В гласа й се долавяха нотки на страх. — Дадохте ли му адреса?

— Опитахме. — Лангдън й обясни какво се е случило, когато са се обадили на джиесема на похитителя.

Сато го изслуша, прокарваше език по жълтите си зъби. После, въпреки че очевидно кипеше от гняв, се обърна към единия от агентите и му прошепна:

— Кажи му да дойде. В джипа е.

Мъжът кимна и се обади по радиостанцията си.

— Кой да дойде? — попита Робърт.

— Единственият човек, който, да се надяваме, би могъл да оправи забърканата от вас отвратителна каша!

— Каква каша? — възрази професорът. — Питър вече е в безопасност, всичко свъ…

— За бога! — избухна директорката на СЗС. — Не става въпрос за Питър! Още в Капитолия се опитах да ви го обясня, професор Лангдън, обаче вие решихте да играете срещу мен, а не на моя страна! И сега сте забъркали ужасна каша! Като унищожихте джиесема си, който, между другото, ние следяхме, вие прекъснахте връзката си с оня човек. И адреса, който сте открили, където и да е това, по дяволите… адресът беше единственият ни шанс да заловим онзи побъркан. Исках да играете по неговата свирка и да му дадете проклетия адрес, за да имаме възможност да го пипнем!

Преди Лангдън да успее да отговори, Сато насочи остатъка от яростта си към Катрин.

— А вие, госпожо Соломон! Вие сте знаели къде живее онзи маниак, нали? Защо не ми казахте? Пратили сте частни охранители в къщата му! Не виждате ли, че провалихте всички шансове да го заловим там? Радвам се, че брат ви е в безопасност, но ще ви кажа следното. Тази нощ сме изправени пред криза, последиците от която са много по-важни от вашето семейство. Ще се усетят по целия свят. Човекът, който е отвлякъл брат ви, притежава огромна сила и трябва незабавно да го заловим.

Докато завършваше тирадата си, от сенките се появи висок изящен силует и в стаята влезе Уорън Белами. Изглеждаше смачкан, очукан и потресен… все едно идва направо от ада.

— Уорън! — възкликна Лангдън. — Добре ли си?

— Не — отвърна архитектът. — Не съм.

— Научи ли? Питър е в безопасност!

Белами замаяно кимна, сякаш вече нищо нямаше значение.

— Да, току-що чух разговора ви. Радвам се.

— По дяволите, Уорън, какво става?

Сато ги прекъсна:

— Ще се обяснявате след малко, момчета. В момента господин Белами ще се свърже с онзи безумец. Както прави цяла нощ.

Лангдън не разбираше нищо.

— Белами не е бил във връзка с оня тип! Та онзи изобщо не знае, че Белами е замесен!

Сато се обърна към архитекта и повдигна вежди.

Възрастният афроамериканец въздъхна.

— Боя се, че не бях съвсем откровен с теб, Робърт.

Професорът го зяпна невярващо.

— Мислех, че постъпвам правилно… — унило промълви Белами.

— Е, сега вече ще постъпите правилно… и да се надяваме, че ще се получи — обади се директорката. Сякаш за да подчертае злокобните й думи, часовникът на камината заби, за да отбележи кръглия час. Сато извади пликче с цип и го подхвърли на архитекта. — Ето ви нещата. Джиесемът ви има ли камера?

— Да.

— Добре. Вдигнете пирамидиона.

Есемесът беше от неговия човек — Уорън Белами, масона, когото бе пратил в Капитолия да помогне на Робърт Лангдън. Също като професора, Белами искаше да спаси Питър Соломон и увери Малах, че ще направи всичко възможно Лангдън да се сдобие с пирамидата и да разчете надписа. Цяла нощ Малах получаваше по имейла текуща информация, която автоматично се препращаше на мобилния му телефон.