Дан Браун - Изгубеният символ

Ученият си помисли, че напредналата възраст на стареца го е лишила от ума му.

— Съжалявам, да не искате да кажете, че тази пирамида може да претърпи буквално физическо преобразяване?

— Професор Лангдън, ако протегна ръка и преобразя пирамидата пред очите ви, ще повярвате ли в онова, на което сте станали свидетел?

Робърт не знаеше какво да отговори.

— Предполагам, че няма да имам друг избор.

— Добре тогава. След малко ще направя точно това. — Той отново попи устните си. — Напомням ви, че е имало време, когато даже най-светлите умове възприемали земята като плоска. Защото, ако била кръгла, океаните със сигурност щели да се излеят. Представете си как щяха да ви се подиграват, ако им бяхте заявили: „Светът не само е сфера, но и една невидима, мистична сила задържа всичко на повърхността му“!

— Има известна разлика между съществуването на гравитацията… и способността да преобразявате предмети, като ги докосвате с ръка — възрази Лангдън.

— Нима? Дали още не живеем в Тъмните векове и се подиграваме на предположението, че съществуват „мистични“ сили, които не виждаме и не разбираме? Ако историята изобщо ни е научила на нещо, това е, че странните идеи, които осмиваме днес, някой ден ще се приемат за безспорни истини. Аз твърдя, че мога да преобразя пирамидата с едно докосване с пръст, а вие се съмнявате дали не съм луд. Очаквах повече от един историк. Историята изобилства на велики умове, които са твърдели същото… велики умове, които са смятали, че човек притежава неосъзнати мистични способности.

Робърт знаеше, че деканът е прав. Прочутият херметически афоризъм „Не знаете ли, че сте богове?“ беше един от стълбовете на Древните тайни. „Както горе, тъй и долу… Човекът, създаден по Божие подобие… Апотеозът“. Това упорито послание за божествената същност на човека, за неговия скрит потенциал, се повтаряше като тема в древните текстове на безброй традиции. Даже Светата Библия възкликваше в Псалтир 81:6 „вие сте богове!“

— Професор Лангдън — продължи старецът, — разбирам, че подобно на множество образовани хора, вие сте заключен между световете, с единия крак в духовния, с другия — във физическия. Сърцето ви копнее да повярвате… но разумът ви отказва да го допусне. Като учен, би трябвало да вземете пример от големите умове в историята. — Той замълча за миг и се прокашля. — Ако си спомням вярно, един от най-великите умове на света заявява: „Неразгадаемото наистина съществува. Зад тайните на природата остава нещо неуловимо, неосезаемо и необяснимо. Благоговението пред тази сила, надхвърляща възможностите на нашия разум, е моята религия“.

— Кой го е казал? — попита Робърт. — Ганди ли?

— Не — обади се Катрин. — Алберт Айнщайн.

Катрин Соломон беше прочела всяка дума, написана от Айнщайн, и се удивляваше на дълбоката му почит към мистичното, както и на предсказанията му, че някой ден това ще се отнася и за масите. „Религията на бъдещето — предвиждаше геният — ще бъде космическа религия. Тя ще се издига над личния Бог и ще бъде избавена от догми и теология“.

Робърт Лангдън, изглежда, водеше вътрешна борба с тази идея. Катрин долавяше растящото му разочарование от стария духовник и го разбираше. В крайна сметка те бяха дошли тук за отговори, а бяха намерили слепец, който твърдеше, че може да преобразява предмети, като ги докосне с ръка. И все пак явната страст на стареца към мистичните сили й напомняше за брат й.

— Отец Галауей, Питър е в беда — каза тя. — ЦРУ е по петите ни. И Уорън Белами ни прати при вас за помощ. Не знам какво казва или накъде сочи тази пирамида, но ако разчитането й означава, че можем да помогнем на брат ми, трябва да го направим. Господин Белами може и да предпочита да жертва живота на Питър, за да скрие пирамидата, но тя донесе на моето семейство само мъка. Каквато и тайна да крие, тя ще бъде разбудена още тази нощ.

— Права сте — със злокобен глас отвърна деканът. — Наистина ще бъде разбудена тази нощ. Вие се погрижихте. — Той въздъхна. — Госпожо Соломон, като сте счупили печата на кутията, вие сте задвижили низ от събития, от които няма връщане. Тази нощ действат сили, които все още не разбирате. Връщане назад няма.

Катрин го зяпаше втрещено. В гласа му имаше нещо апокалиптично, сякаш говореше за Седемте печата от Откровението или кутията на Пандора.

— При цялото ми уважение, отче — намеси се Робърт, — не мога да си представя, че една каменна пирамида ще задвижи каквото и да е.