Дан Браун - Изгубеният символ

— Защо?

— Предпочитам да не ви отговоря на този въпрос, информацията е класифицирана. — Търпението й явно се изчерпваше. — Моля ви да ми се доверите.

— Как пък не!

Погледът на Сато стана леден. Тя рязко се обърна и извика към отсрещния край на Джунглата:

— Агент Хартман! Куфарчето, моля.

Белами чу изсъскването на електронната врата и в оранжерията влезе непознат агент. Носеше лъскаво куфарче от титан, което постави на земята до директорката на СЗС.

— Оставете ни — нареди тя.

Агентът се подчини, вратата отново изсъска и се възцари тишина.

Сато вдигна металното куфарче, сложи го в скута си и отвори ключалките. После бавно насочи поглед към архитекта.

— Не исках да го правя, но времето ни изтича и вие не ми оставяте друг избор.

Белами се втренчи в странното куфарче и изведнъж го обзе страх. „Нима ще ме изтезава?“ Пак опъна белезниците.

— Какво има вътре?!

Жената се усмихна мрачно.

— Нещо, което ще ви убеди да видите нещата от моята гледна точка. Гарантирам ви го.

Подземието, в което Малах упражняваше Изкуството, беше находчиво скрито. Сутеренът в дома му изглеждаше съвсем нормално — типично мазе с котел, електрическо табло, дърва за горене и всевъзможни стари вещи. Това „видимо“ мазе обаче представляваше само част от подземното пространство на Малах.

Личното му работно пространство се състоеше от малки стаи, всяка от които с конкретно предназначение. Единственият вход беше стръмна рампа, достъпна през дневната, което правеше откриването й невъзможно.

Тази нощ, докато се спускаше по рампата, татуираните върху плътта му символи и знаци сякаш оживяха под синкавия блясък на специалното осветление. Той мина покрай няколко врати и се насочи направо към най-голямото помещение в дъното на коридора.

„Светая светих“, както обичаше да го нарича той, представляваше идеален квадрат с дължина на страните три и половина метра. Или дванайсет стъпки, според древната мерна система. „Дванайсет са знаците на зодиака. Дванайсет са часовете на деня. Дванайсет са райските порти“. В средата имаше каменна маса, също квадратна, седем на седем стъпки. „Седем са печатите от Откровението. Седем са стъпалата на Храма“. Точно над центъра на масата висеше грижливо настроено осветително тяло, което преминаваше през цикъл от точно определени цветове, продължаващ шест часа в съответствие със свещената Таблица на планетните часове. „Часът на Янор е син. Часът на Насния е червен. Часът на Салам е бял“.

Сега беше часът на Калерва, което означаваше, че светлината в стаята е меко морава. Само по копринен набедреник, увит около задника и кастрирания му член, Малах започна приготовленията.

Внимателно смеси веществата, които по-късно щеше да запали, за да пречисти въздуха. После сгъна новата копринена одежда, която щеше да облече вместо набедреника. И накрая пречисти стъкленица вода, за да помаже жертвата си. Когато свърши, подреди всичко на една масичка.

Взе кутия от слонова кост, занесе я при масичката и я постави при другите неща. Макар че още не беше готов да я използва, не устоя на изкушението да отвори капака и да се възхити на съкровището си.

„Ножът“.

В леглото от черно кадифе лъщеше жертвеният нож, който пазеше за тази нощ. Миналата година го бе купил за 1,6 милиона долара от ориенталския черен пазар на антики.

„Най-прочутият нож в историята“.

Този невъобразимо древен предмет с острие от желязо и ръкохватка от кост се смяташе за изгубен. През вековете го бяха притежавали безброй могъщи личности. През последните десетилетия обаче беше изчезнал и събираше праха в тайна частна колекция. Малах се сдоби с него с огромни трудности. Ножът, подозираше той, не бе пускал кръв от много години… може би от векове. Тази нощ отново щеше да вкуси силата на жертвоприношението, за което беше създаден.

Предпазливо го вдигна от кадифето и почтително лъсна острието с парче коприна, натопено в пречистена вода. Уменията му се бяха развили много от първите му плахи експерименти в Ню Йорк. Тъмното изкуство, което упражняваше, имаше много имена на различни езици, но както и да го наричаха, то бе точна наука. Тази прастара технология някога беше крила ключа за могъщи портали, но много отдавна я бяха забранили, за да я пратят в сенките на окултизма и магията. Малцината, които все още практикуваха Изкуството, се смятаха за безумци, ала той знаеше, че не е така. „Това не е работа за глупци“. Също като съвременната наука, древното Тъмно изкуство представляваше дисциплина с точни формули, определени съставки и прецизно изчислено време.