Дан Браун - Изгубеният символ

— Докато бягахте от Капитолия — каза тя иззад димящия връх на цигарата си, — вие сте пратили есемес на похитителя на Соломон, за да го уверите, че с Лангдън сте успели да вземете Масонската пирамида.

„Откъде получава тази информация? — смая се архитектът. — Даже Лангдън не знае, че съм пратил такъв есемес“. Непосредствено след влизането им в тунела към Библиотеката на Конгреса, когато отиде в помещението за електрическото табло, за да включи осветлението, Белами се възползва от момента и прати на похитителя на Питър кратко съобщение, че двамата с Лангдън са взели Масонската пирамида и ще изпълнят исканията му. Лъжеше го, разбира се, ала се надяваше, че така може да спечели време — и за Питър Соломон, и за да скрие пирамидата.

— Кой ви каза, че съм пратил есемес? — попита архитектът.

Сато хвърли собствения му джиесем на пейката до него.

— Елементарно.

Заловилите го агенти, спомни си Белами, му бяха взели телефона и ключовете.

— Що се отнася до останалата ми вътрешна информация, Законът за борба с тероризма от две хиляди и първа година ми дава право да подслушвам телефона на всеки, когото смятам за реална заплаха за националната сигурност. Според мен Питър Соломон представлява точно такава заплаха и снощи взех съответните мерки.

Архитектът едва успя да проумее какво му говори.

— Подслушвате телефона на Питър Соломон!?

— Да. Така научих, че похитителят ви се е обаждал в ресторанта. Вие сте позвънили на джиесема на Питър и сте оставили тревожно съобщение, обясняващо какво се е случило.

Така си и беше.

— Освен това засякохме обаждане от Робърт Лангдън, който се намираше в Капитолия и беше напълно объркан, след като бе установил, че всъщност са го примамили там. Веднага тръгнах за Капитолия и стигнах преди вас, защото бях по-близо. Що се отнася до това как съм се сетила да проверя рентгеновата снимка на чантата на Лангдън… след като вече знаех, че професорът е замесен в цялата тази история, наредих на хората си отново да прослушат един привидно невинен разговор между него и мобилния телефон на Питър Соломон, проведен рано сутринта, в който похитителят, представяйки се за асистент на Соломон, убедил Лангдън да дойде, за да изнесе лекция и да донесе някакво пакетче, поверено му от Питър. След като Лангдън не искаше да признае, че носи такова пакетче, поръчах да ми пратят рентгеновата снимка на чантата му.

Белами беше озадачен. Разбира се, обясненията на Сато звучаха правдоподобно… и все пак нещо не се връзваше.

— Но… как можете да смятате Питър Соломон за заплаха за националната сигурност?

— При това много сериозна, повярвайте ми — изсумтя директорката. — И честно казано, господин Белами, вие също.

Той рязко се надигна и белезниците се врязаха в китките му.

— Моля?!

Тя се усмихна криво.

— Вие масоните играете много рискована игра. Пазите една адски опасна тайна.

„За Древните тайни ли говори?“

— Слава богу, че винаги сте знаели как да криете тайните си. За съжаление, неотдавна сте проявили небрежност и тази нощ вашата най-опасна тайна ще бъде разкрита пред света. И ако не успеем да го предотвратим, уверявам ви, резултатите ще са катастрофални.

Белами я зяпаше смаяно.

— Ако не ме бяхте нападнали, щяхте да разберете, че с вас сме от един отбор — заяви японката.

„От един отбор“. Тези думи го наведоха на идея, която му се струваше почти невероятна. „Нима Сато е член на Източната звезда?“ Орденът на Източната звезда, често смятан за организация, близка до масоните, изповядваше подобна мистична философия на благотворителност, тайна мъдрост и духовна непредубеденост. „От един отбор? Та аз съм окован в белезници! Тя подслушва телефона на Питър!“

— Вие ще ми помогнете да спра този човек — каза Сато. — Той е способен да предизвика катаклизъм, от който страната може да не се възстанови. — Лицето й приличаше на камък.

— Тогава защо не го откриете?

Директорката на СЗС сякаш не вярваше на ушите си.

— Да не си мислите, че не опитвам? Телефонът на Соломон беше изключен, преди да успеем да засечем местонахождението му. Другият джиесем на онзи човек явно е с ваучер и е почти невъзможно да се проследи. От чартърната компания ни осведомиха, че полетът на Лангдън е бил ангажиран от асистента на Соломон, по мобилния телефон на Соломон, с кредитната карта на Соломон. Следи просто няма. Пък и това вече няма значение. Даже да установим точно къде се намира, не мога да рискувам и да се опитам да го заловя.