Дан Браун - Изгубеният символ

Пешеходците изненадано наблюдаваха Симкинс и хората му, които скочиха от хеликоптера, втурнаха се по улицата и се затичаха надолу по стълбището към станцията. Неколцина излизащи оттам пътници отскочиха от пътя им и се прилепиха до стената, докато фалангата въоръжени мъже профучаваше покрай тях.

Станцията на Кинг Стрийт се оказа по-голяма, отколкото Симкинс очакваше. Явно обслужваше няколко линии — Синята, Жълтата и Амтрак 17 17 Държавна железопътна компания. — Б.пр. . Той бързо отиде при картата на метролиниите на стената, откри Фридъм Плаза и пряката връзка до Кинг Стрийт.

— Синята линия пристига на перона за южното направление! — извика агентът. — Идете там и разкарайте всички!

Хората му се подчиниха.

Симкинс отиде при будката за билети, показа служебната си карта и попита жената вътре:

— Кога пристига следващата мотриса от централната станция?

— Не съм сигурна — отговори уплашената служителка. — Синята линия пристига на всеки единайсет минути. Няма твърдо разписание.

— Кога мина последната мотриса?

— Преди пет… шест минути… Не повече.

Търнър пресметна наум. „Идеално“. Лангдън трябваше да е в следващата мотриса.

Катрин Соломон неспокойно се въртеше на твърдата пластмасова седалка в бързодвижещата се подземна мотриса. От яркото флуоресцентно осветление я боляха очите и се мъчеше да овладее инстинктивното си желание да затвори клепачи поне за миг. Лангдън седеше до нея в пустия вагон и се взираше с невиждащ поглед в кожената чанта в краката си. И неговите клепачи натежаваха, сякаш ритмичното поклащане на мотрисата му действаше приспивно.

Катрин си представи странното съдържание на чантата. „Защо й е на ЦРУ тази пирамида?“ Белами беше казал, че Сато иска пирамидата, защото навярно знае истинския й потенциал. Но даже пирамидата наистина да разкриваше скривалището на древни тайни, на Катрин й бе трудно да повярва, че древната мистична мъдрост може да интересува Управлението.

Но пък на няколко пъти бяха изобличавали ЦРУ в реализиране на парапсихологически програми, напомни си тя, програми, които граничеха с древна магия и мистика. По време на скандала Старгейт/Сканейт през 1995-а беше разкрита секретна технология на Управлението, наречена „дистанционно наблюдение“ — своеобразно телепатично „пътешествие“, позволяващо на „наблюдателя“ мислено да се пренася на всяко място по земята и да шпионира, без физически да присъства там. Естествено, това не бе нищо ново. Мистиците го наричаха „астрална проекция“, а в йога се казваше „извънтелесно преживяване“. За нещастие, ужасените американски данъкоплатци го дефинираха като „абсурд“ и програмата беше прекратена. Поне официално.

Колкото и да бе странно, Катрин виждаше удивителни връзки между неуспешната програма на ЦРУ и своите ноетични открития.

Искаше й се да се обади в полицията и да види дали са открили нещо в Калорама Хайтс, но и двамата с Лангдън нямаха телефони, пък и установяването на контакт с властите сигурно щеше да е грешка — нямаха представа докъде се простира властта на Сато.

„Търпение, Катрин“. След няколко минути щяха да са на сигурно място, гости на човек, който им обещаваше отговори. Надяваше се, че каквито и да са, те ще й помогнат да спаси брат си.

— Робърт? — прошепна Катрин и кимна към картата на метролиниите. — Следващата станция е нашата.

Лангдън бавно изплува от унеса си.

— Да, благодаря. — Вдигна чантата и погледна неуверено Катрин. — Да се надяваме, че пристигането ни ще мине без инциденти.

Хората на Симкинс вече изцяло бяха освободили терена от пътници и се разгръщаха — заемаха позиции зад носещите колони, минаващи по дължината на перона. В отсрещния край на тунела отекна далечен тътен и докато се усилваше, агентът усети вълната застоял топъл въздух около себе си.

„Няма къде да избягате, господин Лангдън“.

Обърна се към двамата агенти, на които беше наредил да го придружават.

— Пригответе служебните си карти и оръжието си. Тия мотриси са автоматизирани, но всички имат кондуктор, който отваря вратите. Открийте го.

В този момент в тунела се появи фарът на мотрисата и въздухът се разцепи от писък на спирачки — влакът изскочи на станцията и започна да намалява. Симкинс и двамата агенти се надвесиха над релсите и заразмахваха служебните си карти, за да привлекат вниманието на кондуктора, преди да е успял да отвори вратите.

Мотрисата се приближаваше бързо. В третия вагон Симкинс най-после видя сепнатото лице на кондуктора, който явно се чудеше защо трима мъже в черно му размахват картите си. Агентът затича към влака, който всеки момент щеше да спре.