Дан Браун - Изгубеният символ

— Сериозно — продължи той. — Вашингтон може да се похвали с едни от най-добрите образци на архитектурата, изкуството и символиката в света. Защо ви е да ходите в чужбина, преди да сте посетили собствената си столица?

— Древните неща са по-готини — отговори някой.

— Предполагам, че под „древни неща“ имате предвид замъци, крипти, храмове, такива работи, нали?

Главите им едновременно закимаха.

— Добре. Ами ако ви кажа, че във Вашингтон има всяко едно от тези неща? Замъци, крипти, пирамиди, храмове… има го всичко.

Скрибуцането постихна.

— Приятели — понижи глас Лангдън и се придвижи към предния край на сцената, — през следващия час ще откриете, че родината ни изобилства на мистерии и тайна история. И също като в Европа, най-прекрасните тайни са скрити пред очите на всички.

В аудиторията се възцари мъртва тишина.

„Готово“.

Лангдън намали осветлението и включи втория диапозитив.

— Кой ще ми каже какво прави тук Джордж Вашингтон?

Това беше прочутият стенопис, изобразяващ първия американски президент с всички масонски отличия, изправен пред странно наглед приспособление — огромна дървена тринога, носеща система от въжета и скрипци, на която висеше грамаден каменен блок. Заобикаляше го група добре облечени зяпачи.

— Повдига големия каменен блок? — предположи някой.

Лангдън не отговори. Предпочиташе верният отговор да дойде от самите студенти, ако е възможно.

— Мисля, че Вашингтон всъщност спуска камъка — обади се друг от аудиторията. — И носи масонско облекло. Виждал съм картини на масони, които полагат крайъгълни камъни. В церемонията задължително използват точно такава тринога, за да положат първия камък.

— Отлично — похвали го Робърт. — Стенописът изобразява основателя на нашата държава, който с помощта на тринога и скрипец полага крайъгълния камък на сградата на Капитолия. Това се случило на осемнайсети септември хиляда седемстотин деветдесет и трета, между единайсет и петнайсет и дванайсет и половина. — Той замълча за миг и огледа аудиторията. — Някой може ли да обясни какво е значението на датата и часа?

Мълчание.

— Ами ако ви кажа, че точният момент е избран от трима прочути масони — Джордж Вашингтон, Бенджамин Франклин и Пиер Ланфан, главния архитект на столицата?

Отново мълчание.

— С две думи, крайъгълният камък е положен на тази дата и в този час, тъй като, освен всичко останало, Капут Драконис бил в Дева.

От аудиторията го гледаха смутени лица.

— Почакайте — рече някой. — Искате да кажете… че става дума за астрология, така ли?

— Точно така. Само че не тази астрология, която познаваме днес.

Един от студентите вдигна ръка.

— Нима твърдите, че нашите отци основатели са вярвали в астрологията?

Лангдън се усмихна широко.

— Напълно. В архитектурата на Вашингтон има повече астрологически знаци, отколкото в който да било друг град на света — зодиаци, звездни карти, крайъгълни камъни, полагани в астрологически благоприятен момент. Над половината от създателите на нашата конституция са масони, хора, убедени, че звездите и съдбата са свързани, хора, които обръщали огромно внимание на разположението на небесните тела, докато изграждали своя нов свят.

— Ама цялата тая работа, дето крайъгълният камък на Капитолия бил положен, когато Капут Драконис бил в Дева… на кой му пука? Не може ли просто да е съвпадение?

— Невероятно съвпадение, като се има предвид, че крайъгълните камъни и на трите сгради, образуващи Федералния триъгълник, тоест на Капитолия, Белия дом и Монумента на Вашингтон, са положени през различни години, но при абсолютно еднакви астрологически условия.

Всички в залата се бяха ококорили. Няколко глави се наведоха — студентите започваха да си водят записки.

В дъното се вдигна ръка.

— Защо е така?

Лангдън се подсмихна.

— Разглеждам този въпрос в цял семестриален курс. Ако сте любопитни, посещавайте лекциите ми по мистика. Честно казано, смятам, че не сте емоционално подготвени да чуете отговора.

— Какво?! — извика студентът. — Ами, проверете ни!

Професорът престорено обмисли тази възможност и поклати глава. Играеше си с тях.

— Съжалявам, не мога да го направя. Някои от вас са още първокурсници. Боя се, че мозъците ви ще се пръснат.

— Кажете ни! — в един глас завикаха студентите.

Лангдън сви рамене.

— Може би трябва да постъпите в масонска ложа или в Източната звезда, за да научите всичко от извора.