Дан Браун - Изгубеният символ

Лангдън си погледна часовника и сепнато установи, че вече е 18:50. Бяха се забавили заради строителен участък край Националния парк. Лекцията му започваше след десет минути.

— Времето се променя — каза шофьорът, изскочи навън и отвори вратата на учения. — Трябва да побързате. — Робърт се бръкна за портфейла си, за да му даде бакшиш, ала Чарлз го спря с жест. — Вашият домакин вече прибави изключително щедър бакшиш към таксата.

„Типично в стила на Питър“ — помисли Лангдън, докато си събираше нещата.

— Добре, благодаря, че ме докарахте.

Първите дъждовни капки вече започваха да падат, когато стигна до началото на грациозно извития подход, спускащ се към новия „подземен“ вход за посетители.

Центърът за посетители на Капитолия беше скъп и широко дискутиран проект. Характеризиран като подземен град, конкуриращ части от Дисни Уърлд, той осигуряваше над четирийсет и пет хиляди квадратни метра площ за изложби, ресторанти и конферентни зали.

Лангдън с нетърпение очакваше да го види, макар да не предполагаше, че ще му се наложи да върви пеш толкова много. Небето заплашваше да се разтвори всеки момент и той се затича. Мокасините му се хлъзгаха по мокрия цимент. „Облечен съм за лекция, а не за петстотинметров крос в дъжда!“

Стигна долу, задъхано мина през въртящата се врата и поспря във фоайето да си поеме дъх и да се отръска от дъжда. И естествено, да разгледа новопостроения комплекс.

„Добре де, впечатлен съм“.

Центърът за посетители на Капитолия изобщо не отговаряше на очакванията му. Тъй като се намираше под земята, преминаването през него го изпълваше с опасение. Като малък беше останал цяла нощ на дъното на кладенец и сега живееше с почти парализиращ страх от затворени пространства. Ала това подземно помещение беше… някак въздушно. „Светло. Просторно“.

Таванът представляваше огромна повърхност от стъкло с множество осветителни тела, които изпълваха оцветения в перленосиво интериор с приглушено сияние.

При други обстоятелства щеше да отдели цял час, за да се наслади на архитектурата, но до „представлението“ оставаха пет минути. Лангдън наведе глава и се втурна през главната зала към контролния пункт и ескалаторите. „Спокойно — каза си. — Питър знае, че идваш. Няма да започнат без теб“.

Младият охранител от латиноамерикански произход на пункта побъбри с него, докато Робърт си изпразваше джобовете и сваляше марковия си часовник.

— Мики Маус? — весело отбеляза охранителят.

Лангдън кимна, свикнал с въпросите. Часовникът, специална колекционерска серия с Мики Маус, беше подарък от родителите му за деветия му рожден ден.

— Нося го, за да ми напомня да я карам по-спокойно и да не взимам живота много насериозно.

— Само че май не се получава — засмя се охранителят. — Изглежда, здравата бързате.

Лангдън се усмихна и пусна чантата си през рентгена.

— Накъде е Скулптурната зала?

Охранителят посочи ескалаторите.

— Ще видите табелите.

— Благодаря. — Робърт грабна чантата си от лентата и забърза нататък.

Докато ескалаторът се изкачваше, той дълбоко си пое дъх и се опита да се съсредоточи. През осеяния с дъждовни капки стъклен таван се виждаше гигантският осветен купол на Капитолия. Удивителна сграда. Статуята на независимостта се взираше в мъгливия мрак като призрачен страж на върха й, на деветдесетина метра височина. Лангдън намираше за върховна ирония факта, че работниците, издигнали всяка част от шестметровата бронзова скулптура, са били роби — една от тайните на Капитолия, която рядко влизаше в гимназиалните курсове по история.

Всъщност цялата сграда представляваше съкровищница от странни мистерии, сред които „ваната убиец“, виновна за смъртта на вицепрезидента Хенри Уилсън, стълбище с постоянно кърваво петно, където се твърди, че се препъвали огромен брой гости, и едно зазидано подземие, в което през 1930 г. работници открили отдавна мъртвия препариран кон на генерал Джон Алекзандър Логан 4 4 Генерал от армията на Севера през американската Гражданска война. — Б.пр. .

Най-упорито обаче се разпространяваха легендите за тринайсет различни фантома, които витаели из тази сграда. Твърдеше се, че духът на главния архитект Пиер Ланфан често се скитал из залите в търсене на просрочения си вече с двеста години хонорар. Привидението на един работник, който паднал от купола по време на строежа, блуждаело по коридорите с кутия инструменти. И естествено, най-прочутият призрак, зърван многократно в подземието — черна котка, бродеща из зловещия лабиринт от тесни проходи и мазета.