Дан Браун - Метеоритът

Секстън въздъхна и отговори с трагичен глас.

— Вярно е и знам, че няма нужда да ви припомням какво се случи през осемдесетте години, когато министерството на образованието беше пред фалит и заяви, че НАСА харчи милиони, които могат да се дадат за образование. НАСА измисли рекламен трик, за да докаже, че е в помощ на образованието. Пратиха учителка от общинско училище в космоса. — Секстън замълча за миг. — Всички си спомняте Криста Маколиф.

Мъжете се умълчаха.

— Господа — каза сенаторът и драматично се изправи пред огъня. — Смятам, че е време американците да узнаят истината. Време е американците да разберат, че НАСА не ни води към небето, а напротив, пречи на проучването на космоса. Космическата промишленост не е по-различна от всяка друга и затварянето й за частния сектор граничи с престъпление. Спомнете си за компютърната промишленост, в която наблюдаваме такъв бум, че не можем да следим развитието й! Защо? Защото компютърната индустрия е свободна пазарна система: тя възнаграждава ефикасността и далновидността с печалби. Представете си какво щеше да е, ако компютърната промишленост се управляваше от държавата? Още щеше да е в средновековието. Космическите прочувания са в застой. Трябва да ги предадем в ръцете на частния сектор, където им е мястото. Американците ще се смаят от развитието, работните места и осъществените мечти. Убеден съм, че трябва да позволим на свободния пазар да ни издигне до нови висоти в космоса. Ако ме изберат, ще си поставя за цел да отключа вратите на последната граница и широко да ги отворя.

Секстън вдигна чашата си с коняк.

— Приятели, тази вечер сте тук, за да решите дали съм достоен за вашето доверие. Надявам се, че съм на път да го спечеля. Както са нужни инвеститори за създаването на една компания, така са нужни инвеститори за създаването на един президент. Както акционерите на една компания очакват възвръщаемост, така и вие като политически инвеститори можете да очаквате същото. Моето послание към вас е съвсем просто: инвестирайте в мен и аз никога няма да ви забравя. Никога. Нашата цел е обща.

Секстън протегна чашата си към тях в наздравица.

— С ваша помощ, приятели, скоро ще съм в Белия дом… и всички вие ще се радвате на изпълнените си мечти.

Гейбриъл Аш неподвижно стоеше в мрака само на пет метра от тях. От кабинета се разнасяше мелодичен звън на кристални чаши и пращене на огън.

Младият техник от НАСА панически тичаше в купола. „Случи се нещо ужасно!“ Завари Екстром сам близо до пресцентъра.

— Господин директор — задъхано каза техникът. — Злополука!

Екстром се обърна. Изглеждаше разсеян, като че ли мислите му бяха заети с други неща.

— Моля? Злополука ли? Къде?

— В метеоритната шахта. Току-що изплува труп. Доктор Уейли Мин.

Екстром го погледна неразбиращо.

— Доктор Мин ли? Но…

— Извадихме го, но беше късно. Мъртъв е.

— За Бога! Колко време е престоял във водата?

— Според нас около час. Изглежда, е паднал, потънал е на дъното и когато тялото му се е подуло, е изплувал.

Червендалестата кожа на Екстром поморавя.

— По дяволите! Кой друг знае за това?

— Никой, господин директор. Само ние. Извадихме го от водата, но решихме, че е най-добре да ви кажем преди…

— Правилно сте постъпили. — Екстром тежко въздъхна. — Веднага приберете трупа на доктор Мин. Не казвайте нищо.

Техникът се озадачи.

— Но, господине, аз…

Екстром постави широката си длан на рамото му.

— Чуйте ме внимателно. Това е трагична злополука, за която искрено съжалявам. Естествено, когато дойде време, ще се занимая с този въпрос. Сега обаче не е моментът.

— Искате да скрия трупа, така ли?

Екстром впи в него студените си северняшки очи.

— Помислете. Можем да съобщим на всички, но какво ще постигнем с това? До пресконференцията остава около час. Съобщението за фаталната злополука ще помрачи откритието и ще окаже пагубно въздействие върху духа на хората. Доктор Мин е допуснал грешка от невнимание и аз нямам намерение да карам НАСА да плаща за нея. Тези цивилни учени достатъчно се възползваха от нашия успех и няма да допусна една тяхна грешка да хвърли сянка върху големия ни момент. Смъртта на доктор Мин ще остане в тайна до пресконференцията. Ясно ли е?

Пребледнял, мъжът кимна.

— Ще прибера трупа.

Майкъл Толанд достатъчно пъти бе плавал по море, за да знае, че океанът често взима жертви без угризения и колебания. Сега лежеше изтощено върху ледения блок и едва различаваше призрачните очертания на извисяващия се леден шелф, който се смаляваше в далечината. Знаеше, че силното арктическо течение започва от Островите на кралица Елизабет, описва огромна окръжност около полярната ледена шапка и стига до Северна Русия. Не че имаше значение. Това щеше да е след няколко месеца.