Дан Браун - Метеоритът

ТУП. ТУП. ТУП.

ТУП… ТУП… ТУП…

ТУП. ТУП. ТУП.

Не се заблуждаваше, че действията й ще им спасят живота. Вече усещаше, че студът стяга тялото й. Едва ли й оставаше повече от половин час. Вече не можеше да се надява на спасение. Ала не ставаше въпрос за това.

ТУП. ТУП. ТУП.

ТУП. ТУП. ТУП.

— Няма… време… — прошепна Толанд.

„Не е… за нас — помисли си Рейчъл. — А за информацията в джоба ми. — Представи си уличаващата разпечатка в непромокаемия джоб на костюма си. — Разпечатката трябва да стигне в ръцете на НРС… при това бързо“.

Въпреки замаяното си състояние, Рейчъл бе убедена, че съобщението й ще бъде получено. В средата на осемдесетте години НРС беше заменила ОАС с тридесет пъти по-мощна система с глобален обхват: Класик Уизърд, струващото дванадесет милиона долара ухо на НРС, разположено на океанското дъно. През следващите няколко часа суперкомпютрите „Крей“ в базата на НРС/УНС в Менуит Хил, Нова Англия, щяха да регистрират аномална секвенция в един от арктическите хидрофони, да разшифроват чукането като СОС, да определят координатите и да пратят спасителен самолет от военновъздушната база „Туле“ в Гренландия. Самолетът щеше да открие три трупа върху айсберг. Замръзнали. Мъртви. Единият щеше да е на служителка на НРС… и в джоба си тя щеше да носи странен лист. Разпечатка от термоскенер. Последното наследство на Нора Мангър.

Когато спасителите проучеха разпечатката, тайнственият тунел под метеорита щеше да бъде разкрит. Рейчъл нямаше представа какво ще се случи по-нататък, но поне тайната нямаше да умре заедно с тях.

Настаняването на всеки президент в Белия дом включва обиколка на три охранявани склада, пълни с безценни сбирки стари мебели от главната президентска резиденция: бюра, сребърни прибори, скринове, легла и други вещи, използвани от предишни президенти още от времето на Джордж Вашингтон. По време на обиколката новият президент може да избере, каквото му хареса и да го използва в Белия дом през своя мандат. Единствено леглото в спалнята на Линкълн никога не се изнася оттам. По ирония на съдбата Линкълн никога не е спал в него.

Бюрото, на което в момента седеше Зак Херни, някога бе принадлежало на неговия идол Хари Труман. Макар и малко според съвременните разбирания, то ежедневно му напомняше, че носи пълната отговорност за всички слабости на управлението си. Херни приемаше тази отговорност като чест и полагаше всички усилия да стимулира хората си да правят каквото е нужно, за да си вършат работата.

— Господин президент? — извика секретарката му, като надникна в Овалния кабинет. — Свързах ви.

Херни й махна с ръка.

— Благодаря.

Посегна към слушалката. Предпочиташе да разговаря насаме, но знаеше, че точно сега това е абсолютно невъзможно. Две гримьорки се въртяха край него като комари и се занимаваха с лицето и косата му. Точно пред бюрото му се подготвяше за работа телевизионен екип и в кабинета се точеше безкрайна процесия от съветници и специалисти по връзките с обществеността, които развълнувано обсъждаха стратегията. Херни натисна светещия бутон на личния си телефон.

— Лорънс? Ти ли си?

— Да. — Гласът на директора на НАСА бе изтощен и някак разсеян. Отсъстващ.

— Всичко наред ли е?

— Все още бушува буря, но моите хора ми казаха, че това нямало значение за сателитната връзка. Готови сме. Остава един час.

— Отлично. Настроението е бодро, надявам се.

— Изключително. Хората ми са развълнувани. Всъщност току-що изпихме по някоя и друга бира.

Херни се засмя.

— Радвам се да го чуя. Виж, исках да ти се обадя и да ти благодаря преди да започнем. Тази вечер ще е историческа.

Директорът помълча, после с нетипична колебливост отвърна:

— Да, господин президент. Отдавна чакаме този момент.

Херни се изненада.

— Струваш ми се изморен.

— Имам нужда от слънце и истинско легло.

— Още един час. Усмихвай се за пред камерите, наслаждавай се на мига и после ще ти пратим самолет да те прибере във Вашингтон.

— С нетърпение го очаквам. — Екстром пак се умълча.

Като опитен дипломат, Херни знаеше да слуша и да чува казаното между редовете. Нещо в гласа на директора го смущаваше.

— Сигурен ли си, че всичко е наред?

— Абсолютно. Всички системи са в изправност. — Екстром, изглежда, бързаше да смени темата. — Видяхте ли последния кадър на документалния филм на Майкъл Толанд?

— Току-що — потвърди Херни. — Справил се е фантастично.