Дан Браун - Метеоритът

Океанологът предпазливо надзърна иззад шейната и видя една от най-смразяващите гледки в живота си.

От мрака изплуваха три призрачни фигури — безшумно се плъзгаха на ски. Носеха бели полярни костюми. Вместо щеки държаха големи автомати, които не приличаха на никакво познато оръжие. Ските им също бяха странни, къси, по-скоро като дълги кънки за лед.

Спокойно, сякаш вече знаеха, че са спечелили битката, те спряха при първата жертва — изпадналата в безсъзнание Нора Мангър. Толанд се изправи на треперещите си колене и се вторачи в непознатите. Те го погледнаха през зловещите си електронни очила. Очевидно не ги интересуваше. Поне за момента.

Докато се взираше в проснатата на леда жена, Делта Едно не изпитваше угризения. Бяха го учили да изпълнява заповеди, а не да оспорва мотиви.

Жената носеше дебел черен термокостюм и имаше цицина отстрани на главата. Дишаше тежко и плитко. Един от ледените куршуми я бе улучил и я беше повалил в несвяст. Бе време да довършат работата си.

Делта Едно приклекна до жената, а другарите му насочиха автоматите си към другите жертви: единият към дребния мъж, който също лежеше в безсъзнание наблизо, а вторият — към прекатурената шейна, зад която се криеха другите двама. Въпреки че лесно можеха да изпълнят задачата си, останалите три жертви не бяха въоръжени и нямаше къде да бягат. Щеше да е лекомислено да бързат да ликвидират всички едновременно. „Никога не разсейвайте силите си, освен ако не е абсолютно необходимо. Справяйте се с противниците един по един“. Номерът обаче беше да не оставят никакви следи, показващи как са умрели.

Приклекнал до жената, Делта Едно свали терморъкавиците си и загреба шепа сняг. Направи го на топка, отвори устата на жертвата и започна да го тъпче в гърлото й. Напълни цялата й уста и натъпка снега колкото можеше по-навътре в трахеята й. Тя щеше да умре след три минути.

Измислен от руската мафия, този метод се наричаше „белая смерть“ — бялата смърт. Жертвата се задушаваше много преди снегът в гърлото й да се стопи. Дори някой да заподозреше насилствена смърт, не можеха да открият оръжието на убийството, нито свидетелства за насилие. Накрая навярно щяха да се досетят, ала щеше да е късно. Ледените куршуми щяха да потънат в снега и цицината на главата на тази жена щеше да е като от подхлъзване върху леда — нищо чудно при силата на виелицата.

Другите трима щяха да бъдат обезвредени и убити по същия начин. После Делта Едно щеше да ги натовари на шейната, да ги завлече на няколкостотин метра встрани, да завърже осигурителните им въжета и да подреди труповете. След часове четиримата щяха да бъдат открити — очевидно жертви на измръзване. Хората, които ги намереха, щяха да се чудят какво са правили там, но никой нямаше да се изненада, че са умрели. В края на краищата противовятърните им свещи бяха изгорели, времето бе опасно и изгубването на шелфа всъщност означаваше бърза смърт.

Делта Едно донатъпка снега в гърлото на жената. Преди да насочи вниманието си към другите, откопча ремъците на гърдите й. По-късно щеше да я закопчае, но засега не искаше на двамата зад шейната да им хрумне да я изтеглят и да я спасят.

Майкъл Толанд току-що бе присъствал на убийство, каквото не можеше да си представи и в най-кошмарните си фантазии. След като откачиха осигурителното въже на Нора Мангър, тримата убийци насочиха вниманието си към Корки.

„Трябва да направя нещо!“

Астрофизикът беше дошъл на себе си, пъшкаше и се опитваше да се надигне, но един от войниците го блъсна по гръб, възседна го и прикова ръцете му към леда с коленете си. Корки нададе мъчителен вик, мигновено заглушен от виещия вятър. Обезумял от ужас, Толанд продължи да рови сред разхвърляния товар на прекатурената шейна. „Трябва да има нещо! Оръжие! Нещо!“ Видя само диагностично оборудване, повечето разбито до неузнаваемост от ледените топчета. До него Рейчъл изтощено се опитваше да седне, като се подпираше на брадвата за лед.

— Бягай… Майк…

Океанологът погледна брадвата, закачена за китката й. Тя можеше да се използва за оръжие. Зачуди се какви са шансовете му, ако нападне трима въоръжени мъже с нея. Самоубийство.

Когато Рейчъл се претърколи и седна, Толанд зърна нещо зад нея. Обемист найлонов чувал. Като отчаяно се молеше вътре да има сигнален пистолет или радиостанция, той се промъкна покрай нея и грабна чувала. Вътре откри голям, грижливо сгънат полиестер. Не можеше да го използва за нищо. Имаше нещо подобно на научноизследователския си кораб. Малък метеорологичен балон, предназначен да носи наблюдателна техника, не много по-тежка от персонален компютър. Балонът на Нора нямаше да им помогне, особено без резервоар с хелий.