Дан Браун - Метеоритът

Директорът Лорънс Екстром крачеше из купола. Искаше му се да се махне оттук още същата вечер, но нямаше да може. Трябваше да остане още един ден, който щеше да прекара в нови пресконференции от мястото на събитието и в надзираване на приготовленията за пренасяне на метеорита във Вашингтон. В момента най-голямото му желание бе да поспи — неочакваните проблеми го бяха изтощили.

Мислите му отново се насочиха към Уейли Мин, Рейчъл Секстън, Нора Мангър, Майкъл Толанд и Корки Марлинсън. Неколцина от НАСА вече бяха забелязали отсъствието на цивилните.

„Спокойно — каза си Екстром. — Всичко е под контрол“.

Дълбоко си пое дъх и си напомни, че точно сега всички на Земята мислят само за НАСА и космоса. Извънземният живот не бе ставал толкова вълнуваща тема от прословутия „розуелски инцидент“ през 1947 г. — предполагаемата катастрофа на извънземен космически кораб в Розуел, Ню Мексико, място, което и до днес си оставаше светилище за милиони любители на НЛО. През дългогодишната си служба в Пентагона той беше научил, че розуелският инцидент не е нищо друго освен военна злополука по време на секретна операция, наречена проект „Могул“ — изпитателен полет на шпионски балон, проектиран да засича руски атомни опити. По време на работата един прототип се отклонил от курса и се разбил в пустинята на Ню Мексико. За нещастие, някакъв гражданин открил останките преди военните.

Нищо неподозиращият собственик на ранчо Уилям Брейзъл се натъкнал на поле, осеяно с късове неопрен и леки метали, каквито никога не бил виждал, и веднага повикал шерифа. Вестниците разпространили съобщението за странните останки и общественият интерес бързо нараснал. Възбудени от твърдението на военните, че нямат нищо общо със случая, репортерите започнали да се ровят и секретността на проект „Могул“ била изложена на сериозна опасност. И тъкмо когато изглеждало, че ще бъде повдигнат деликатният въпрос за шпионски балон, се случило нещо чудотворно.

Медиите стигнали до неочаквано заключение: решили, че късовете футуристични материали може да идват единствено от извънземен източник — същества, достигнали по-високо научно равнище от човека. Отричането на военните очевидно можело да означава само едно — таен контакт с извънземни! Макар и озадачени от тази хипотеза, военновъздушните сили нямали намерение да гледат зъбите на подарения кон. Те не я опровергали — подозрението, че извънземни посещават Ню Мексико, представлявало далеч по-малка заплаха за националната сигурност, отколкото, ако руснаците надушели за проект „Могул“.

За да хвърли съчки в огъня на извънземната хипотеза, разузнаването обгърнало розуелския инцидент в секретност и започнало да имитира „изтичане на информация“ — приказки за срещи с извънземни, открити космически кораби и дори някакъв тайнствен „Хангар 18“ в дейтънската военновъздушна база „Райт-Патърсън“, където властите пазели извънземни трупове в лед. Светът се вързал на тази история и розуелската треска обхванала планетата. От този момент винаги, когато някой гражданин забележел модерен американски военен самолет, разузнаването просто раздухвало старата конспирация.

„Това не е самолет, това е извънземен космически кораб!“

Екстром с удивление си помисли, че тази елементарна измама все още продължава да действа. Всеки път щом медиите съобщаваха за забелязани НЛО, той се скъсваше да се смее. Най-вероятно някой гражданин беше зърнал една от петдесет и седемте свръхскоростни безпилотни разузнавателни машини, известни като „Глобъл Хоук“ — продълговати дистанционно управляеми въздушни съдове, които не приличаха на никой познат летателен апарат.

На директора му се струваше смешно, че все още безброй туристи продължават да ходят на „поклонение“ в пустинята на Ню Мексико, за да заснемат нощното небе с видеокамерите си. От време на време някой вадеше късмет и записваше „доказателство“ за НЛО — ярки светлини, движещи се по небето с маневреност и скорост, каквито не притежаваше нито един построен от човек самолет. Естествено тези хора не подозираха, че между онова, което създава правителството, и онова, което знае обществеността, има дванадесетгодишен луфт. Любителите на НЛО просто зърваха самолет от следващо поколение, разработен в Зона 51. Разбира се, разузнаването никога не поправяше грешките — очевидно бе за предпочитане светът да прочете за поредното доказателство за НЛО, отколкото хората да научат истинските военни възможности на Съединените щати.