Дан Браун - Метеоритът

„Но сега всичко се промени“ — помисли си Екстром. След няколко часа извънземният мит завинаги щеше да се превърне в доказана реалност.

— Господин директор? — Към него забързано се приближи един техник. — Търсят ви по секретната линия в ПСП.

Екстром изсумтя и се обърна. Какво пък можеше да е сега? Той се запъти към свързочния контейнер.

Техникът го последва.

— Момчетата на радара се чудят, господин директор…

— Да? — Мислите на Екстром бяха много надалеч.

— За голямата подводница край брега. Защо не сте ни споменали за нея?

Екстром рязко го погледна.

— Моля?

— За подводницата, господине. Можехте да кажете поне на момчетата на радара. Извънредните мерки за сигурност са нещо нормално, но това свари радарния ни екип неподготвен.

Екстром се закова на място.

— Каква подводница?

Техникът също спря. Очевидно не очакваше изненадата на директора.

— Тя не участва ли в нашата операция?

— Не! Къде е?

Техникът мъчително преглътна.

— На около пет километра в морето. Случайно я засякохме на радара. Изплува на повърхността само за две минути. Доста е голяма. Решихме, че сте поискали да ни охранява, без да ни кажете.

Екстром го зяпна.

— Няма такова нещо!

Гласът на техника прозвуча колебливо.

— Ами тогава, господин директор, трябва да ви съобщя, че преди малко подводницата се срещна с летателна машина близо до брега. Изглежда, някакво прехвърляне на пътници. Всъщност доста се изненадахме, че някой е посмял да извърши такава маневра при този вятър.

Мускулите на Екстром се напрегнаха. „Какво прави подводница край брега на остров Елзмир без мое знание, по дяволите?“

— Видяхте ли в каква посока отлетя обектът след срещата?

— Обратно към военновъздушната база „Туле“. И оттам за континента, предполагам.

През останалата част от пътя до ПСП Екстром не каза нищо. Когато влезе в тясното помещение, чу познат дрезгав глас.

— Имаме проблем — каза Тенч и се закашля. — С Рейчъл Секстън.

Сенатор Секстън не бе сигурен колко време е зяпал в празното пространство, когато чу тропането. Щом разбра, че пулсирането в ушите му не е от алкохола, а някой чука на вратата, той стана от кушетката, прибра бутилката курвоазие и излезе в антрето.

— Кой е? — извика сенаторът. Не беше в настроение за гости.

Телохранителят му извика името на неочаквания му посетител и Секстън моментално изтрезня. „Бързо действа“. Бе се надявал, че няма да му се наложи да проведе този разговор тази вечер.

Той дълбоко си пое дъх, позаглади косата си и отвори. Лицето пред него му бе добре познато — сурово и жилаво въпреки седемдесетте, че и отгоре години на мъжа. Бяха се срещнали същата сутрин в белия форд „Уиндстар“ на един подземен хотелски паркинг. „Наистина ли беше едва тази сутрин?“ — зачуди се Секстън. Господи, колко много се бяха променили нещата оттогава.

— Може ли да вляза? — попита тъмнокосият мъж.

Сенаторът се отдръпна настрани и пусна вътре председателя на фондацията „Космически граници“.

— Добре ли мина срещата? — попита гостът, когато Секстън затвори вратата.

„Дали е минала добре?“ Сенаторът се запита дали възрастният мъж знае какво се случва в момента.

— Всичко беше страхотно, докато президентът не излезе по телевизията.

Старецът недоволно кимна.

— Да. Невероятна победа. Това сериозно ще навреди на нашата кауза.

„Да навреди на нашата кауза ли?“ Какъв оптимист! След тазвечерния триумф на НАСА този човек щеше да е мъртъв и погребан много преди фондацията „Космически граници“ да постигне целта си да приватизира космоса.

— От години подозирам, че ще открием доказателство — продължи старецът. — Не знаех кога и къде, но рано или късно трябваше да се уверим.

Секстън се смая.

— Не сте ли изненадан?

— Математиката на космоса просто изисква съществуване на други форми на живот — отвърна мъжът и тръгна към кабинета му. — Не съм изненадан от самото откритие. Чисто интелектуално съм развълнуван. Духовно — изпитвам благоговение. Политически съм силно обезпокоен. Моментът не можеше да е по-неподходящ.

Сенаторът се зачуди защо е дошъл. Явно нямаше намерение да го окуражи.

— Както знаете, компаниите членки на ФКГ харчат милиони в опит да открият космоса за частни граждани — каза мъжът. — В последно време голяма част от тези пари отиват за вашата предизборна кампания.

— Нищо не можех да направя за тазвечерното фиаско — защити се Секстън. — Белият дом ме подмами да атакувам НАСА!