Дан Браун - Цифрова крепост

Паренето в очите за щастие отслабваше. Меган го бе предупредила, че не бива да ги търка, защото това само щяло да влоши нещата, макар да не можеше да си представи как биха могли да бъдат по-лоши от това. Загубил търпение, той отново опита да се свърже. Ситуацията беше същата — нямало свободни линии. Повече не можеше да чака — очите му пламтяха и се налагаше да ги измие. Стратмор щеше да почака — още минутка-две. Полусляп, Бекър тръгна към тоалетната.

Количката с миещи препарати все още препречваше входа на мъжката, така че Бекър за втори път се обърна към вратата с надпис DAMAS. Стори му се, че чува гласове отвътре, така че почука:

— Hola?

Тишина.

„Сигурно е Меган“ — помисли си той. Имаше да убива пет часа до следващия полет и освен това му бе казала, че ще си мие ръката, докато не изчезнат всякакви следи от надписа.

— Меган? — извика Бекър. Отново почука. Никакъв отговор. Бекър бутна вратата и влезе. Тоалетната изглеждаше празна. Той сви рамене и се обърна към умивалника.

Умивалникът беше мръсен, но водата беше студена. Бекър усети порите по лицето му да се свиват, докато плискаше освежителната студена вода върху очите си. Болката отпускаше и мъглата започна да се разсейва. Бекър се погледна в огледалото. Изглеждаше, сякаш бе плакал дни наред.

Избърса лицето си с ръкава на ризата и изведнъж го осени! В цялата възбуда на преследването бе забравил факта, че се намира на летището! Някъде отвън на пистата, в един от трите хангара за частни самолети, го чакаше неговият „Лиърджет 60“, готов да го закара вкъщи. Пилотът му бе казал съвсем ясно: „Наредено ми е да остана тук, докато не се върнете“.

Какво невероятно стечение на обстоятелствата — всичко да свърши там, където бе започнало. „И какво още чакам — засмя се наум Бекър, — няма начин пилотът да не може да се свърже по радиото със Стратмор!“

Все така усмихнат на несъобразителността си, Бекър се погледна за последен път в огледалото и оправи вратовръзката си. Готвеше се да се обърне и да тръгва, когато нещо в отражението привлече вниманието му. Обърна се. Беше единият край на пътната чанта на Меган — виждаше се зад частично отворената врата на една от кабините.

— Меган? — обади се той. Никакъв отговор. — Меган!?

Отиде при кабината и почука силно по стената. Тишина. Леко бутна вратата и тя се отвори.

Бекър потисна вика си на ужас. Меган беше в тоалетната, облещила очи към тавана. В центъра на челото й имаше дупка и от нея по лицето й се стичаше кървава течност.

— О, господи! — смаяно извика Бекър.

— Esta muerta — изграчи нечовешки глас зад него. „Мъртва е“.

Беше като насън. Бекър се обърна.

— Senor Becker? — поинтересува се призрачният глас; Замаян, Бекър изгледа мъжа, който пристъпи в тоалетната. Стори му се смътно познат.

— Soy Hulohot — съобщи убиецът. „Аз съм Улохот“. Неясните думи като че ли излизаха от корема му. Улохот протегна ръка: — El anillo. — „Пръстена“.

Бекър го гледаше неразбиращо.

Мъжът бръкна в джоба си и извади пистолет. Вдигна оръжието и го насочи в лицето на Бекър:

— El anillo.

В един миг на прозрение Бекър почувства нещо, което никога досега не бе чувствал. Задействани от подсъзнателен инстинкт за оцеляване, всички мускули на тялото му се напрегнаха едновременно. Той скочи във въздуха едновременно с прозвучаването на изстрела и се стовари върху Меган. В стената зад него удари куршум.

— Mierda! — ядоса се Улохот. По някакъв невъзможен начин Бекър не се бе оказал на пътя на куршума. Убиецът направи крачка напред.

Бекър се вдигна от безжизнената тийнейджърка. Чу бързо приближаващи крачки. Тежко дишане.

— Adios — прошепна мъжът и скочи като пантера към кабинката на тоалетната.

Разнесе се глух пукот. Проблесна нещо червено. Не беше кръв. Беше нещо друго. Някакъв предмет се материализира сякаш от нищото, излетя от кабинката и удари убиеца в гърдите, принуждавайки го да стреля частица от секундата по-рано. Беше пътната чанта на Меган.

Миг по-късно Бекър изхвръкна от кабинката, заби рамо в гръдния кош на мъжа и го отхвърли назад, върху умивалника. Разнесе се силен трясък. Огледалото се пръсна на парчета. Пистолетът падна на пода. Двамата също. Бекър побърза да се отскубне и се хвърли без замисляне към изхода. Улохот грабна оръжието, извъртя се и мигновено стреля. Куршумът се заби в затварящата се врата на тоалетната. Огромното празно пространство на залата се стори на Бекър като непрекосима пустиня. Краката му го понесоха напред със скорост, на която не бе подозирал, че е способен. Стигна с плъзгане до въртящата се врата — и стъклото пред него се пръсна и посипа дъжд от парчета, Бекър заби рамо в рамката и вратата послушно се завъртя. Миг по-късно той излетя на тротоара пред входа.