Дан Браун - Цифрова крепост

Стратмор се приближи още малко.

— Как разбра за „задната врата“?

— Нали ти казах — прослушах ти акаунта.

— Невъзможно!

Хейл пак се засмя, този път насила.

— Един от проблемите с наемане на най-добрите, командър Стратмор, е… че понякога те са по-добри от теб.

— Млади човече — едва сдържайки се, прошепна Стратмор, — не знам откъде си се снабдил с тази информация, но те уверявам, че нямаш представа в какво си се забъркал. Сега… или веднага ще освободиш госпожица Флечър, или ще извикам охраната и ще изгниеш в затвора.

— Няма да го направиш — констатира Хейл със спокоен глас. — Извикването на охраната ще провали плана ти. Най-малкото защото аз ще им разкажа всичко, което ми е известно. — Той направи къса пауза. — Но ако ме пуснеш да изляза оттук, обещавам да забравя какво означава „Цифрова крепост“.

— Няма да правим сделки! — моментално отказа Стратмор. — Искам ключа.

— Нямам никакъв шибан ключ!

— Стига лъжи! — изрева с все сила Стратмор. — Къде е?

Хейл заби пръсти в шията на Сюзан и изсъска:

— Или ме пускаш, или тя след секунди ще умре!

Тревор Стратмор бе участвал в достатъчно много преговори с висок залог, за да почувства, че Хейл е на ръба. Младият криптолог си бе въобразил, че е натикан в ъгъла, а заклещеният противник е възможно най-опасният вид — отчаян и непредсказуем. Стратмор усещаше, че следващият му ход е критичен. Животът на Сюзан зависеше от него… както и бъдещето на „Цифрова крепост“.

Първото и най-важно нещо бе да разреди напрежението. Така че след продължителна пауза той примирено въздъхна:

— Окей, Грег, печелиш… Какво искаш да направя?

Мълчание. Изваден от равновесие, Хейл се чудеше как да приеме готовността на началника си. Отпусна малко натиска върху шията на Сюзан.

— Ами… — заекна той и гласът му изневери. — Първо, трябва да ми дадеш пистолета си. И двамата ще дойдете с мен.

— Като заложници? — студено се засмя Стратмор. — Грег, ще трябва да измислиш нещо по-добро. Не се ли досещаш, че оттук до паркинга има поне десетина въоръжени пазачи?

— Не съм глупак — ядоса се Хейл. — Ще изляза с твоя асансьор. И ще взема само Сюзан. Ти оставаш тук!

— Дано това не те разочарова — отговори му Стратмор, — но асансьорът е без захранване.

— Глупости! — отсече Хейл. — Асансьорът, за който говоря, получава захранване от главния корпус. Виждал съм схемата на електрозахранване!

— Вече опитахме да се махнем с него — обади се Сюзан. — Не мърда.

— И двамата говорите такива глупости, че просто не мога да повярвам на ушите си. — Хейл отново я стисна по-силно. — След като асансьорът не върви, тогава ще спра TRANSLTR и ще възстановя захранването.

— Асансьорът е с парола — опита се до го спре Сюзан.

— Голяма работа — презрително се засмя Хейл. — Сигурен съм, че шефът ще я сподели с нас. Нали, началник?

— Има да чакаш — изсъска Стратмор.

Хейл кипна:

— Чуй ме сега ти мен, старче… Ето какво ще направим! Пускаш ме заедно със Сюзан да се повозим на асансьора ти, след това ми даваш няколко часа аванс в колата и тогава я освобождавам.

Стратмор почувства, че залогът се вдига. Той беше забъркал Сюзан в цялата тази история, той трябваше да я спаси. Гласът му изведнъж укрепна:

— А нещо относно плановете ми за „Цифрова крепост“?

Хейл се засмя:

— Можеш да започваш да пишеш „задната си врата“ — аз съм ням като гроб. — След това гласът му прозвуча заплашително: — Но в деня, в който си въобразя, че съм следен, изпявам всичко на пресата — до последната пикантна подробност. Първото, което ще научат, е, че „Цифрова крепост“ е манипулирана, и се надявам това да срути тази шибана Агенция!

Стратмор обмисли предложението. Беше просто и ясно. Сюзан щеше да живее, а „Цифрова крепост“ щеше да получи „задната си врата“. Стига да не тръгнеше по следите на Хейл, „задната врата“ щеше да си остане тайна. Стратмор знаеше, че Хейл е неспособен да държи дълго устата си затворена. И все пак… това, че знае тайната на „Цифрова крепост“, бе единствената му застраховка и кой знае, може би щеше да се окаже умен човек. Каквото и да се случеше, Стратмор бе уверен, че може да се погрижи за Хейл по-нататък.

— Решавай, старче! — подкани го Хейл. — Ще тръгваме ли, или не? — Ръцете му обхванаха гърлото на Сюзан като менгеме.

Стратмор знаеше, че ако сега вдигне телефона и повика охраната, Сюзан ще живее. Усещаше го, бе готов да заложи живота си, че е така. Обаждането щеше да изненада Хейл. Щеше да се паникьоса и в крайна сметка, изправен очи в очи с цяла малка армия, щеше да загуби решителността си. Щяха да преговарят, после Хейл щеше да се предаде. „Но ако извикам охраната — помисли Стратмор, — това означава край на моя план“.