Дан Браун - Цифрова крепост

Сюзан се огледа притеснено. Дори да не беше усетил приближаването им до този момент, сега Хейл вече знаеше, че са тук.

Стратмор натисна няколко бутона и прочете постъпилото съобщение. После тихо изпъшка. Беше получил още лоши новини от Испания… не от Дейвид Бекър, а от другия, когото също бе изпратил в Севиля.

На три хиляди мили от тях един микробус за наблюдение се движеше по притихналите улици на Севиля. Микробусът бе нает от АНС от военната база в Рота по договор, носещ гриф „Умбра“ — най-високата степен за засекретеност. Двамата мъже в него бяха напрегнати. Не за пръв път получаваха спешни заповеди от Форт Мийд, но досега поне заповедите им не бяха идвали от толкова високо.

Агентът зад волана попита:

— Някакви следи от нашия човек?

Очите на партньора му не изпускаха сигнала, подаван към монитора от широкоъгълната антена на покрива на микробуса.

— Не. Продължавай в тази посока.

Джаба се въртеше под плетеницата от кабели, плувнал в пот. Все още лежеше по гръб, захапал фенерчето. Беше свикнал да работи до късно през уикендите — колкото по-малко хора се въртяха в АНС, толкова по-лесно бе да се справи с текущата поддръжка на хардуера. Той внимателно вмъкна върха на нажежения до червено поялник през паяжината от жици над себе си, действайки с изключително внимание — докосването дори на един от тези кабели можеше да доведе до непредвидими последици.

„Още няколко сантиметра“ — помисли си той. Точно тази операция му отнемаше много по-дълго, отколкото бе предполагал.

В мига, в който докосваше с върха на поялника жичката припой, мобилният му телефон остро иззвъня. Джаба трепна, ръката му помръдна и върху нея падна голяма цвъртяща капка разтопено олово.

— Мамка му! — Той изпусна поялника и едва на глътна фенерчето. — Мамка му… мамка му… мамка му!

Той избърса с ръка охлаждащата се капка припой. Топчето падна и остави впечатляващо петно изгоряла кожа. Чипът, който се бе опитвал да запои, падна и го удари по главата.

— Да ти го…

Телефонът го призова отново.

— Мидж — изруга той под носа си. „Върви по дяволите! Всичко с «Крипто» е наред“. — Но телефонът безстрастно продължаваше да звъни. Джаба се залови с прекъснатата работа, опитваше се да фиксира изпадналия чип. След минута чипът най-сетне беше на мястото си, а телефонът не бе спрял да звъни. „За бога, Мидж, откажи се!“

Телефонът звъня още петнайсет секунди и най-сетне спря. Джаба въздъхна облекчено.

Шейсет секунди по-късно уредбата за вътрешно оповестяване се включи с изпукване.

— Умолява се началникът на Сис-сек да се обади в централата за спешно съобщение.

Джаба извъртя очи, неспособен да повярва. „Не се предава!“ И пак пренебрегна повикването.

Стратмор прибра пейджъра в джоба си и погледна към „Възел 3“. После посегна за ръката на Сюзан.

— Хайде!

Но пръстите им така и не се докоснаха.

От тъмнината се разнесе ниско ръмжене. След това се оформи силуетът на грамадна фигура, все едно камион без фарове, носещ се към тях. Последва сблъскване и Стратмор падна, увлечен от грамадата.

Беше Хейл. Несъмнено пейджърът ги бе издал.

Сюзан чу беретата да изтропва на пода. За миг застина, неспособна да помръдне, не знаеше накъде да бяга, какво да прави. Инстинктът й казваше да побегне, но тя не знаеше паролата за асансьора. Сърцето й диктуваше да се опита да помогне на Стратмор, но как? Тя отчаяно се обърна, очаквайки да види борба на живот и смърт, но нямаше нищо подобно. Отново се бе възцарила тишина… сякаш Хейл бе поразил началника й и отново бе потънал в мрака.

Сюзан почака, напрегнала взор в тъмнината. Надяваше се Стратмор да не е пострадал сериозно. Измина, както й се стори, цяла вечност, преди да събере кураж да прошепне:

— Шефе?

Осъзна грешката си в мига, в който думите излязоха от устата й. Защото веднага след това усети тръпчивата миризма на Хейл зад себе си. Обърна се, но вече беше много късно. Без никакво предупреждение някаква непреодолима сила я стисна за врата и я притисна в познатата й хватка. Лицето й се заби в гърдите на Хейл.

— Топките ми ще ме скъсат — задъхано прошепна той в ухото й.

Коленете на Сюзан се подгънаха. Звездите в купола се завъртяха над нея.

Хейл извика в тъмнината:

— Командър Стратмор, държа в ръцете си любимата ви. Искам да изляза!

Желанието му бе посрещнато от тишина. Хейл увеличи натиска си върху шията на Сюзан.