Дан Браун - Цифрова крепост

За Чартрукян историята около създаването на базата данни бе крайно интригуваща. Въпреки усилията на Министерството на отбраната в края на 70-те да запази интернет за себе си, мрежата се бе оказала прекалено полезно средство, за да не привлече вниманието на частния сектор. В крайна сметка се бяха намесили университетите, скоро след което се бяха появили платените сървъри. Вратите на шлюза се бяха разтворили и през тях се бе изсипало обществото. Така в началото на 90-те замисленият като абсолютно сигурна система интернет вече бе тресавище, задръстено от безсмислени имейли и киберпорно.

След няколко така и не станали обществено достояние, но нанесли тежки поражения прониквания в мрежата на Отдела за морско разузнаване бе станало пределно ясно, че правителствените тайни вече не могат да се смятат за защитени, ако се намират на свързани към интернет компютри. Президентът, съвместно с Министерството на отбраната, бе подписал таен декрет, с който се отваряше вратата за финансиране на нова, абсолютно надеждна правителствена мрежа на мястото на покрития с помръкнала слава интернет, с цел да функционира като свързващо звено между разузнавателните организации на Съединените щати. И за да се прекъсне компрометирането и краденето на държавни тайни, цялата секретна информация бе прехвърлена на едно място, на едно изключително надеждно място — новосъздадената база данни на АНС, еквивалента на Форт Нокс в разузнавателните служби.

Буквално милиони информационни единици — засекретени снимки, ленти, документи, видеозаписи — бяха дигитализирани и въведени в свръхголямата база данни, след което оригиналите им бяха унищожени. Базата данни бе с тройно подсигурено автономно захранване и йерархична система за архивиране. Освен това се намираше на 65 метра под земята, с цел да е максимално защитена от магнитни полета и всякакви видове експлозии. Работата в центъра за обслужване на базата данни се считаше за „строго секретна — код умбра“ — възможно най-високото ниво на секретност.

Така тайните на страната бяха в безопасност. В непробиваемата база данни се съхраняваха чертежи на свръхсъвременни оръжия, списъци на лица в системата за опазване на свидетели, псевдоними на агенти, подробни анализи и препоръки за тайни операции. Списъкът беше безкраен. Никой повече нямаше да може да компрометира тайните на разузнаването.

Разбира се, служителите на АНС прекрасно съзнаваха, че полза от данните може да има само ако те могат да се ползват. Всъщност ползата от базата данни беше не в това, че бе събрала на едно място тайните „от улицата“, а в предоставянето на достъп до тях само на оторизираните лица. Всяка информационна единица си имаше ниво на секретност и беше достъпна само на правителствени служители с допуск, позволяващ достъп до данни на това ниво. Например командир на подводница можеше да се свърже и да изтегли от АНС последните сателитни снимки на руско пристанище, но не можеше да разбере плановете за предстоящата операция срещу наркобарони в Южна Америка. Аналитиците на ЦРУ можеха да изучават биографиите и профилите на известните наемни убийци, но никога не биха могли да се доберат до кодовете за изстрелване на ракети, предназначени само за президента.

Служителите на Сис-сек, разбира се, нямаха допуск за работа с базата данни, но бяха отговорни за нейната защита. Подобно на всички по-големи бази данни — като се започне с тези на застрахователните компании и се свърши с университетските — и тази на АНС бе обект на постоянни атаки от страна на всевъзможни хакери, опитващи да надникнат в тайните й. Само че програмистите на АНС бяха сред най-добрите на света. Никой никога досега не се бе и доближавал до проникване в базата данни на АНС. И АНС имаше всички основания да се надява, че това така и няма да се случи.

Чартрукян се обливаше в пот. Не можеше да реши да си ходи ли, или не. Проблем с TRANSLTR означаваше и проблем с базата данни. Безгрижието на Стратмор беше крайно тревожно.

Всички знаеха, че TRANSLTR и главната база данни на АНС са тясно и неразривно свързани. Всяка новоразбита от TRANSLTR схема на шифроване веднага се изстрелваше от „Крипто“ по 400-метров фибро-оптичен кабел в базата данни за надеждно съхранение. В свещения „склад на данни“ се влизаше през малко места и TRANSLTR ползваше една от вратичките. А „Гонтлит“ трябваше да е неумолимият пазач на вратата. Когото Стратмор бе заобиколил.

Чартрукян чуваше биенето на собственото си сърце. TRANSLTR бе изпаднал в 18-часов работен цикъл! Мисълта, че в него е попаднал компютърен вирус, който сега вършее на воля из подземията на АНС, бе прекалено ужасяваща.