Дан Браун - Цифрова крепост

Но когато се приближи до нея, видя, че гледа в очите една жена, която не познава. Погледът й бе леденостуден. Мекотата в него бе изчезнала. Сюзан Флечър стоеше, без да помръдва, като непоклатима статуя. Единственият забележим признак на живот в нея бяха плувналите й в сълзи очи.

— Сюзан?

Една-единствена сълза се търколи по потрепващата й буза.

— Какво има? — примоли се командър Стратмор.

Локвичката кръв под трупа на Хейл се бе разляла по мокета като бликнал от кладенец петрол. Стратмор погледна притеснено трупа, после върна погледа си върху Сюзан. „Нима е разбрала?“ Не, нямаше начин. Стратмор знаеше, че се е погрижил за всичко.

— Сюзан? — Той пристъпи към нея. — Какво има?

Но тя не помръдваше.

— За Дейвид ли се безпокоиш?

Горната й устна леко потрепери.

Стратмор се приближи още малко. Искаше му се да я докосне, но се колебаеше. Споменаването на Дейвид бе отприщило сдържаната й печал. Беше като пробив в язовирна стена… помръдване на мускул, потреперване. И после изведнъж през тялото й премина разтърсваща вълна на мъка. Неспособна да овладее треперещите си устни, Сюзан отвори уста, но не издаде нито звук.

Без да откъсва ледения си поглед от Стратмор, тя извади ръката си от джоба на сакото му и я протегна към него.

Стратмор нямаше да се изненада дори ако видеше насочената към корема му берета. Но пистолетът все още бе в безжизнената ръка на Грег Хейл. Сюзан държеше нещо по-малко. След миг той разбра всичко.

Гледаше, загубил представа за реалността, времето сякаш бе спряло. Чуваше ударите на собственото си сърце. Мъжът, който години наред бе печелил битки с гиганти, беше унищожен за миг. Убит от любовта… и собствената си глупост. Тласкан от чувство на кавалерство, беше дал на Сюзан сакото си, а заедно с него и собствения си SkyPager.

Ръката на Сюзан трепереше. Пейджърът падна на пода. С поглед, чието изумление Стратмор никога нямаше да забрави, тя изтича навън покрай него.

Той я остави да мине, после бавно се наведе и вдигна пейджъра. Нямаше нови съобщения — Сюзан бе прочела всички новопостъпили. Стратмор отчаяно прелисти списъка.

ОБЕКТ: ЕНСЕЙ ТАНКАДО — ТЕРМИНИРАН

ОБЕКТ: ПИЕР КЛОШАР — ТЕРМИНИРАН

ОБЕКТ: ХАНС ХУБЕР — ТЕРМИНИРАН

ОБЕКТ: РОСИО ЕВА ГРАНАДА — ТЕРМИНИРАН

Списъкът продължаваше. Стратмор се ужаси. „Мога да й обясня! Тя ще разбере! Чест! Родина!“ Но имаше още едно съобщение, което досега не бе виждал… съобщение, което не можеше да й обясни. Разтреперан, той го прочете:

ОБЕКТ: ДЕЙВИД БЕКЪР — ТЕРМИНИРАН

Главата на Стратмор клюмна. Мечтата му бе умряла.

Сюзан излезе от „Възел 3“.

Залиташе.

ОБЕКТ: ДЕЙВИД БЕКЪР — ТЕРМИНИРАН

Тръгна като в сън към главния изход на „Крипто“. В ушите й звучеше гласът на Грег Хейл: Сюзан, Стратмор ще ме убие! Сюзан, командърът е влюбен в теб!

Стигна до грамадната кръгла врата и отчаяно започна да набира комбинацията. Вратата не помръдваше. Опита отново, но масивната като врата на хранилище преграда не се отместваше. Изглежда, прекъсването на тока бе довело да изтриване на паролите за излизане. Капанът отказваше да я пусне.

Две ръце я обхванаха отзад и стиснаха полупарализираното й тяло. Докосването бе познато, но тя се погнуси. Макар в него да отсъстваше бруталната сила на Грег Хейл, долавяше се отчаяна грубост и твърда като стомана решимост.

Сюзан се обърна. Мъжът, който я държеше, бе смазан и изплашен. Лицето му… това лице тя не бе виждала.

— Сюзан… — умолително проговори Стратмор. — Мога да обясня.

Тя опита да се отскубне. Но той я държеше здраво.

Сюзан опита да изпищи, но нямаше глас. Опита се да побегне, но здравите му ръце не я пускаха.

— Обичам те — прошепна той. — И винаги съм те обичал.

Стомахът на Сюзан се обърна.

— Остани с мен.

В главата й се въртяха ужасяващи образи: затварящите се за последен път светлозелени очи на Дейвид… окървавеният труп на Грег Хейл на мокета… потрошеното обгоряло тяло на Фил Чартрукян върху кожуха на генератора.

— Болката ще мине — увещаваше я гласът. — И отново ще можеш да обичащ.

Но Сюзан не чуваше нищо.

— Остани с мен — умоляваше я гласът. — Аз мога да излекувам раните ти.

Тя отново започна да се бори със сковаващата я прегръдка.

— Направих го заради нас. Ние сме създадени един за друг… Сюзан, обичам те… — Потокът от думи се лееше, сдържан от години. — Обичам те… Обичам те!

И точно в този миг, сякаш отвратен от гнусното предложение на Стратмор, TRANSLTR изсъска безмилостно и остро. Звукът беше абсолютно нов… далечно, заплашително цвъртене, което се засилваше като развиваща се в търбуха на чудовището змия. Изглежда, фреонът така и не бе успял да стигне навреме там, където бе най-нужен.