Дан Браун - Цифрова крепост

Улохот опипа пистолета в джоба си. Щеше да стреля от хълбок, нагоре в гръбнака на Бекър. По този начин куршумът щеше да мине през гръбначния стълб или белия дроб, преди да улучи сърцето. Дори да пропуснеше сърцето, с такива наранявания Бекър щеше със сигурност да умре. Пробит бял дроб е фатална рана, може би не в по-развитите в медицинско отношение страни, но в Испания… тук това означаваше сигурна смърт.

Двама… един. Улохот се озова зад целта си. Като танцьор, изпълняващ добре тренирано движение, той се обърна надясно, опря ръката си в бежовото сако, насочи оръжието и… стреля. Две приглушени изкашляния.

Тялото мигновено се изпъна. После започна да се свлича. Улохот улови жертвата си под мишниците и без да прекъсва започнатото движение, я положи на близката седалка, преди по гърба на сакото да се появят издайническите кървави петна. Хората около тях се заобръщаха. Но Улохот не се развълнува — само след малко от него нямаше да има и следа.

Той опипа пръстите на убития за пръстена. Нищо. Опипа отново. На пръстите нямаше нищо. Улохот гневно извърна тялото с лице към себе си. И застина. Лицето не беше на Дейвид Бекър.

Рафаел де ла Маза, банкер от предградията на Севиля, бе умрял почти мигновено. Все още стискаше в ръката си петдесетте хиляди песети, който странният американец му бе платил за евтиното му черно сако.

Мидж Милкен стоеше бясна пред охладителя за вода до входа на заседателната зала.

„Какво прави Фонтейн, по дяволите?“ Тя смачка картонената си чаша и я запокити в кошчето за боклук. „В «Крипто» става нещо! Чувствам го!“ Мидж знаеше, че има само един начин да докаже, че е права. Щеше да провери сама и дори щеше да открие Джаба, ако се наложи. Тръгна към вратата.

Бринкерхоф се материализира сякаш от нищото и блокира пътя й.

— Къде отиваш?

— Прибирам се вкъщи! — излъга Мидж.

Но Бринкерхоф отказа да я пусне да мине. Мидж го изгледа яростно.

— Фонтейн ти е наредил да не ме пускаш, така ли?

Бринкерхоф отклони погледа си.

— Чад, казвам ти, че в „Крипто“ става нещо… нещо голямо! Не знам защо Фонтейн се прави на глупак, но TRANSLTR е загазил здравата. Нещо не е наред!

— Мидж — опита се да я успокои той, докато минаваше покрай нея към прозорците със спуснати пердета, — остави директора да оправи нещата.

Но Мидж го изгледа остро.

— Имаш ли представа какво може да се случи на TRANSLTR, ако откаже охлаждащата му система?

Бринкерхоф сви рамене и спря пред прозореца.

— Захранването сигурно вече е възстановено. — Той дръпна пердетата и погледна навън.

— Тъмно ли е още? — попита Мидж.

Но Бринкерхоф не й отговори. Гледаше като омагьосан, в „Крипто“ ставаше нещо невъобразимо. Целият стъклен купол беше осветен отвътре с въртящи се светлини, мигащи лампи и издигащи се кълбета пара. Бринкерхоф стоеше захласнат и подпрян на стъклото на прозореца. После в пристъп на внезапна паника изтича навън и викна:

— Господин директор!…

Кръвта Христова… чашата на избавлението…

Хората се събираха край безжизненото тяло на седалката. Над главите им кадилницата плавно описваше широки дъги. Улохот се извърна и огледа централната пътека в двете посоки. „Трябва да е тук някъде“. После насочи вниманието си към олтара.

Трийсетина реда по-напред светото причастие следваше хода си, сякаш не се бе случило нищо особено. Падре Густафес Ерера, който поднасяше чашата за причастие, погледна с любопитство към тихото раздвижване на една от централните редици, но не видя причина за някаква тревога. Понякога някои от по-възрастните енориаши се вълнуваха прекалено много от докосването до Светия Дух и изпадаха в несвяст. Изнасяне на чист въздух обикновено се оказваше достатъчно.

Междувременно Улохот продължаваше трескаво да търси. Но от Бекър нямаше и следа. Стотина души бяха коленичили пред олтара в очакване да получат причастие. Улохот се запита дали и Бекър не е сред тях. Огледа превитите гърбове. Беше готов, ако трябва, да стреля от петдесетина метра и да опита да избяга.

El cuerpo de Jesus, el pan del cielo.

Младият свещеник, който поднесе на Бекър причастието, го изгледа неодобрително. Той, разбира се, можеше да разбере нетърпението на непознатия да получи причастието, но нямаше никакво извинение за тези, които се пререждат.

Бекър наклони глава и примерно сдъвка нафората. Усещаше, че зад него нещо става, че има някакво размърдване. Сети се за мъжа, от когото бе купил сакото, и се помоли той да се бе вслушал в предупреждението му да не облича неговото. Понечи да се обърне и да погледне, но се страхуваше да не види мъжа с очилата с телените рамки зад себе си. Сниши се още повече, стараейки се черното сако да покрие бежовите му панталони. Никакъв шанс.