Роджър Зелазни - Ръката на Оберон

— Непоколебим си, наистина си непоколебим — въздъхна Бранд, който очевидно не бе забелязал моментното избледняване. — В такъв случай няма да те изпитвам повече. Налага се да опитам. — Отново спря. — Ти си прекалено добър човек, за да се похабяваш с тези каши в Амбър, да защитаваш нещо, което явно се разпада. Победата ще бъде моя, Бенедикт. Аз ще залича Амбър и ще го построя отново. Ще изтрия стария Лабиринт и ще създам свой собствен. Ти можеш да застанеш до мен. Искам да си на моя страна. Възнамерявам да сътворя един съвършен свят, с повече преки подстъпи от и към Сенките. Смятам да слея Амбър с Царството на хаоса. Владенията ни да минават през всички Сенки. Ти ще командваш нашите легиони, най-силната събирана някога армия. Ти…

— Ако твоят нов свят бъде така съвършен, както казваш, Бранд, няма да има нужда от легиони. Но ако той отразява съзнанието на своя създател, аз съвсем не го виждам като подобрение на сегашното положение. Благодаря ти за предложението, ала ще се придържам към този Амбър, който вече съществува.

— Глупак си ти, Бенедикт. Добронамерен, но все пак глупак.

Бранд отново започна предпазливо да се придвижва напред. Намираше се на петнайсет метра от Бенедикт. Десет… Продължаваше да върви. Накрая спря на около седем метра от него, пъхна палци в колана си и просто го зяпна. Бенедикт срещна погледа му. Проверих пак облаците. Дълга ивица от тях се носеше към луната. Но можех да издърпам Бенедикт, когато пожелаех. Едва ли си струваше да го разсейвам точно в този момент.

— Защо не дойдеш тогава направо да ме посечеш? — обади се накрая Бранд. — Както не съм въоръжен, няма да е трудно. Фактът, че във вените ни тече една и съща кръв не променя нещата, нали? Какво чакаш?

— Вече ти казах, че не желая да те нараня — отговори Бенедикт.

— Но си готов да го направиш, ако се опитам да мина покрай теб.

Бенедикт просто кимна.

— Признай, че се страхуваш от мен, Бенедикт. Всички ви е страх от мен. Дори като се приближавам така невъоръжен към теб, стомахът ти се преобръща, нали? Виждаш колко съм самоуверен и не можеш да разбереш защо. Трябва да те е страх.

Бенедикт не отговори.

— …И те е страх да не изцапаш ръцете си с моята кръв — продължи Бранд, — страх те е от предсмъртното ми проклятие.

— Ти страхуваше ли се да изцапаш ръцете си с кръвта на Мартин? — попита Бенедикт.

— Това незаконородено пале? — възкликна Бранд. — Той не беше един от нас. Беше само оръдие.

— Бранд, не желая да убивам свой брат. Дай ми медальона, който ти виси на врата и се върни заедно с мен в Амбър. Все още не е късно да оправим нещата.

Бранд отметна назад глава и се разсмя.

— О, колко великодушно! Нашият благороден Бенедикт! Като истински владетел на кралството! Ще ме засрамиш с тази твоя изключителна добродетелност! И каква е всъщност целта? — Той докосна Рубина на справедливостта. — Това ли? — Пак се разсмя и тръгна напред. — Тази играчка? Ще успее ли тя да ни осигури мир, разбирателство и ред? Ще откупи ли моя живот?

Той отново спря, вече на десет крачки от Бенедикт. Повдигна леко Рубина и погледна надолу към него.

— Известни ли са ти пълните възможности на това чудо? — попита Бранд.

— Стига тол… — започна Бенедикт и гласът му заседна в гърлото.

Бранд бързо направи нова крачка напред. Рубина светеше ярко пред него. Ръката на Бенедикт се бе устремила към меча му, но не успя да стигне до него. Сега той целият стоеше вцепенен, сякаш изведнъж се бе превърнал в статуя. Тогава започнах да разбирам, но вече беше твърде късно.

Всичко казано от Бранд не бе имало никакво значение. Той просто се бе постарал да отвлече вниманието на Бенедикт, докато внимателно се бе приближавал на нужното му разстояние. Действително беше отчасти настроен към Рубина и ограниченият контрол, който му осигуряваше това, бе достатъчен, за да върши някои неща с него, неща, на които не подозирах, че е способен, ала Бранд е знаел за тях през цялото време. Той с голяма предпазливост бе намалявал разстоянието между себе си и Бенедикт, изпробвал бе Рубина, пак бе тръгвал напред, опитвал бе отново, продължавал бе така, докато не бе открил точното място, откъдето да въздейства на нервната система на Бенедикт.

— Бенедикт — обадих се аз, — най-добре сега се върни при мен.

И напрегнах волята си, но той нито трепна, нито отговори. Фигурата му все още функционираше. Усещах присъствието му и виждах какво става там благодарение на него, ала не можех да вляза в контакт. Очевидно Рубина влияеше не само на двигателната му дейност.