Роджър Зелазни - Царството на Хаоса

— Преди колко време водихте този разговор?

— Преди няколко часа… за мен. Но аз се намирах сред Сенките далеч оттук. Не зная какви са различията във времето. Още съм прекалено нова в тези неща.

— Значи може да е станало съвсем скоро. Не е изключено да е било дори преди мигове — каза Жерар замислено. — Защо е разговарял с теб, вместо с някой от нас? Не вярвам да не е могъл да се свърже с нас, ако действително го е искал.

— Вероятно демонстрира предпочитанието си към мен — подхвърли Дара.

— Всичко това може да е самата истина — намеси се Бенедикт, — но аз няма да мръдна оттук, без да съм получил потвърждение на тази заповед.

— Файона още ли е при първичния Лабиринт? — попита Рандъм.

— Последното, което чух, е — отвърнах му аз, — че се е разположила на лагер там. Разбирам какво имаш предвид…

Измъкнах картата на Фай.

— За да установим връзка оттам се оказа, че един човек не е достатъчен — напомни Рандъм.

— Прав си. Ела да ми помогнеш.

Той се изправи и застана до мен. Бенедикт и Жерар също се приближиха.

— Това, което правите, е съвсем излишно — запротестира Дара.

Без да й обръщам внимание, аз се съсредоточих над деликатните черти на червенокосата ми сестра. След секунди, установихме контакт.

— Файона — заговорих, като видях по обкръжението й, че все още се намира в центъра на всичко, — татко там ли е?

— Да — отвърна тя с непроницаема усмивка. — Вътре е, при Дуоркин.

— Слушай, проблемът е неотложен. Не знам дали си виждала Дара, но тя е тук…

— Знам коя е, но никога не сме се срещали.

— Е, та тя твърди, че по нея татко изпраща до Бенедикт заповед за нападение. Носи пръстена-печат като гаранция, но татко досега не е споменавал за това. На теб известно ли ти е нещо?

— Не — поклати глава Файона. — Ние само си разменихме поздрави, когато преди малко той се появи тук, заедно с Дуоркин, за да огледат Лабиринта. Но в мен възникнаха някои подозрения и всичко това ги потвърждава.

— Подозрения ли? Какво имаш предвид?

— Мисля, че татко смята да се опита да поправи Лабиринта. Той носеше Рубина, а дочух и някои от нещата, които каза на Дуоркин. Ако се заеме с това, в Царството на хаоса ще научат още в мига на започването му. И ще се опитат да го спрат. Явно иска да нападне първи, за да са заети с отбраната. Само че…

— Какво?

— Това ще го убие, Коруин. Сигурна съм. Независимо дали ще успее или не, самият процес ще го унищожи.

— Трудно ми е да повярвам.

— Че един крал може да умре за кралството си?

— Че татко би го направил.

— Тогава или той се е променил, или ти никога не си го познавал. Но аз действително вярвам, че възнамерява да се опита.

— А защо ни изпраща последните си нареждания по човек, на който знае, че нямаме доверие?

— За да покаже, че иска да й вярвате, предполагам, след като потвърди всичко.

— Начинът ми се вижда доста заобиколен, но съм съгласен, че не бива да действаме без неговото потвърждение. Би ли могла да го получиш за нас?

— Ще се опитам. Ще ви се обадя веднага, след като говоря с него.

Тя прекъсна връзката.

Обърнах се към Дара, която бе чула само нашата страна на разговора.

— Знаеш ли какво възнамерява да направи татко точно в този момент?

— Нещо, свързано с черния път — вдигна рамене тя. — Той подхвърляше намеци в този смисъл. Но какво или как, не каза.

Дръпнах се встрани. Събрах картите си и ги пъхнах в кутийката им. Не ми харесваше този обрат на събитията. Целият ден бе започнал лошо и нещата продължаваха да се влошават. А едва бе минало обяд. Поклатих глава. Когато разговарях с него, Дуоркин ми бе описал какви ще са резултатите от всеки опит да бъде поправен Лабиринта и те ми бяха прозвучали доста ужасяващо. Да предположим, че татко направеше опит, не успееше и загинеше при това? Къде щяхме да се окажем тогава? Точно, където се намирахме и сега, само че без водач в навечерието на битката… и с отново повдигнатия проблем за наследяването на трона. Умовете ни ще бъдат заети с всички онези противни помисли, докато напредваме към бойното поле, и всеки от нас отново ще започне личната си подготовка за борба с всички останали, оправим ли се веднъж с настоящия външен враг. Трябваше да има и някакъв друг начин да се реши проблема. По-добре татко да е жив и на трона, отколкото подновяване на интригите за наследството.

— Какво чакаме? — попита Дара. — Потвърждение ли?

— Да — отговорих.

Рандъм взе да крачи напред-назад. Бенедикт седна и заоглежда превръзката на ръката си. Жерар се облегна върху полицата на камината. Аз стоях и мислех. И точно тогава ме осени една идея. Веднага я отблъснах, но тя пак се върна. Не ми допадаше, но нищо не можеше да се направи. Трябваше да действам бързо, обаче, преди да съм убедил себе си, че може да има и друга гледна точка. Не. Щях да се придържам към тази. Дяволите да я вземат!