Роджър Зелазни - Царството на Хаоса

Пръстите й потънаха в джоба й. Когато ги измъкна, нещо проблесна. Тя го завъртя на светлината. В ръцете й се намираше пръстенът с герб, който служеше за печат на баща ни.

— Откъде взе това? — попита Рандъм.

— Откъде мислиш?

Бенедикт пристъпи към нея и протегна ръка. Дара му подаде пръстена. Той внимателно го заразглежда.

— Наистина е неговият — обяви Бенедикт. — Виждам леките драскотини отзад, които знам отпреди. Защо се намира в теб?

— Първо, за да ви убедя, че действам правилно, като ви предавам неговите нареждания.

— Откъде изобщо се познавате? — попитах аз.

— Срещнах го, когато имаше… неприятности преди известно време — отговори тя. — Всъщност, може да се каже, че му помогнах да се отърве от тях. Това стана след като бях разговаряла с Мартин и бях по-склонна да симпатизирам на Амбър. А и баща ви също е човек, който умее да очарова и убеждава. Тогава реших, че не мога просто да стоя настрана и да го оставя пленник на моя род.

— Знаеш ли как е попаднал в плен?

Дара поклати отрицателно глава.

— Чувала съм само, че Бранд го подлъгал до някаква много отдалечена от Амбър Сянка, където станало възможно да го заловят. Предполагам, че е ставало дума за фалшиво търсене на несъществуващ магически атрибут, способен да възстанови Лабиринта. Той вече съзнава, че единствен Рубина е в състояние да направи това.

— А фактът, че си му помогнала да избяга… как се отрази на отношенията с твоите хора?

— Не особено добре — въздъхна тя. — Временно съм без дом.

— И искаш да си намериш дом тук?

Дара отново се усмихна.

— Зависи как ще се развият събитията. Ако моите хора постигнат своето, ще трябва да се върна там или да остана в каквито Сенки има тогава.

Измъкнах една Фигура и я загледах.

— Ами Мерлин? Къде е той сега?

— С тях — отвърна Дара. — Опасявам се, че вече е техен човек. Той знае потеклото си, но те от дълго време се грижат за възпитанието му. Не знам дали може да бъде спечелен.

Вдигнах Фигурата и се вгледах съсредоточено в нея.

— Няма смисъл — обади се Дара. — Не действа между Амбър и Хаоса.

Спомних си колко трудна беше връзката, когато се намирах в самия край на онова място. Въпреки това, опитах.

Картата в ръцете ми изстина и аз мислено се вмъкнах в нея. Усетих съвсем слабо реагиращо присъствие. Напрегнах се още повече.

— Мерлин, аз съм Коруин. Чуваш ли ме?

Сякаш долових отговор. Той като че ли беше: „Не мога да…“ После всичко свърши. Фигурата загуби студенината си.

— Успя ли да го достигнеш? — попита Дара.

— Не съм съвсем сигурен. Но така ми се струва. Само за миг.

— Повече е отколкото си мислех — заяви тя. — Или условията са добри, или умовете ви много си приличат.

— Когато взе да размахваш пръстена на татко, ти спомена някакви нареждания — намеси се Рандъм. — Какви нареждания? И защо ги праща по теб?

— За да не се губи време.

— Време ли? По дяволите! Та той тръгна едва тази сутрин!

— Трябваше да свърши нещо и още не беше готов за друго. А нямаше представа колко време ще му отнеме. Но той се свърза с мен точно преди да дойда тук — макар че това посрещане доста ме изненада — и сега е готов да започне следващата фаза.

— Къде разговаря с него? — попитах. — Къде се намира той?

— Нямам представа. Оберон установи връзката.

— И…?

— Иска Бенедикт да нападне веднага.

Жерар най-после се размърда в огромния фотьойл, който бе заел, за да слуша. Той стана, затъкна палци в колана си и изгледа Дара отгоре-надолу.

— Подобна заповед трябва да дойде директно от татко.

— Точно такъв е случаят — каза тя.

Той поклати глава.

— Не звучи убедително. Защо ще се свързва с теб — човек, на когото имаме причини да не вярваме, — а не с някой от нас?

— Предполагам, че не може да ви достигне в момента. А с мен успя да установи контакт.

— Защо?

— Той не употреби Фигура. И без това не разполага с моята. Възползва се от един резониращ ефект на черния път, подобен на способа, с който веднъж Бранд избяга от Коруин.

— Явно ти е добре известно къде какво става.

— Вярно е. Все още имам някои източници в Царството на хаоса, а и самият Бранд се прехвърли там след вашия двубой.

— Знаеш ли къде е баща ни в този момент? — попита Рандъм.

— Не. Ала си мисля, че сигурно е отишъл в истинския Амбър, за да се консултира с Дуоркин и да огледа отново щетите, нанесени на първичния Лабиринт.

— С каква цел?

— Не знам. Вероятно, с цел да реши какви действия да предприеме. Фактът, че ме потърси и нареди да осъществим нападението, сигурно означава, че е взел решение.