Дъглас Адамс - Пътеводител на галактическия стопаджия

В тези просветени времена никой, разбира се, не вярва на ни една дума от нея.

Артър се събуди от шума на някаква караница и отиде на мостика. Форд размахваше бурно ръце.

— Ти си луд, Зейфод — говореше той. — Магратеа е един мит, вълшебна приказка, която родителите разказват на децата си, ако искат да станат икономисти, когато пораснат, тя е…

— Тя е тук и в момента се намираме в орбита около нея — упорстваше Зейфод.

— Слушай, ти можеш да си кръжиш в каквато искаш орбита — каза Форд, — но този кораб…

— Компютър! — кресна Зейфод.

— О, не…

— Привет на всички! Тук е Еди, вашият бордови компютър. Имам чудесно настроение, момчета, и ви уверявам, че ще ми доставите огромно удоволствие, каквато и програма да ми зададете.

Артър погледна Трилиън въпросително. Тя му направи знак да влезе, но да не си отваря устата.

— Компютър — каза Зейфод, — повтори каква е траекторията ни в момента.

— С удоволствие, друже — избърбори той, — понастоящем обикаляме на триста мили от легендарната планета Магратеа.

— Това нищо не доказва — каза Форд. — Не бих повярвал на този компютър дори ако ми каже колко тежа.

— Разбира се, че мога да го направя — каза компютърът разпалено и изчатка още книжни лентички. — Дори мога да изчисля личностните ти проблеми с точност до десетия знак, ако това ще ти е от полза.

Трилиън реши да се намеси.

— Зейфод — каза тя, — всеки момент ще излезем над светлата част на планетата — и добави, — която и да е тя.

— Хей, какво искаш да кажеш с това? Магратеа е точно там, където предсказах, че ще бъде, нали така?

— Да, виждам, че там има някаква планета. С никого не споря, но чисто и просто не бих могла да различа Магратеа от която и да е друга грамада студени скали. Зазорява се, ако нямате нищо против.

— Окей, окей — измърмори Зейфод, — нека поне очите ни се порадват малко. Компютър!

— Привет вам! Какво мога да…

— Просто млъкни и ни дай да видим планетата. Екраните се изпълниха с някаква тъмна, безлична маса — планетата, която продължаваше да се търкаля под тях.

Известно време наблюдаваха в мълчание, но Зейфод бе прекалено възбуден, за да се сдържа.

— В момента се движим над обгърнатата с нощ половина… — каза той с приглушен глас. Планетата продължи да се търкаля.

— Намираме се на триста мили над повърхността на планетата… — продължи той.

Опитваше се да придаде малко тържественост на този велик според него миг. Магратеа! Скептичната реакция на Форд го бе подразнила. Магратеа!

— След няколко секунди — продължи той — би трябвало да видим… ето го!

Това бе наистина внушителна гледка. Дори и най-закоравелият междузвезден скиталец не би могъл да не трепне при вида на тази величествена със своя драматизъм картина — изгрев, наблюдаван от космоса, а бинарният изгрев е едно от чудесата на Галактиката.

Непрогледната тъма внезапно бе прорязана от острия връх на ослепителен лъч светлина. Тя бавно запълзя нагоре и взе да се разстила встрани, образувайки тънко, извито като дъга острие. След няколко секунди се появиха двете слънца — две пламнали кълба, които с бели огнени езици зализаха черния ръб на хоризонта. Бързоструйни ручейчета от багри потекоха по рехавата атмосфера под тях.

— Пожарът на изгрева…! — задъхано рече Зейфод. — Слънцата близнаци Сулианис и Раам…!

— Бог знае как им викат — обади се тихо Форд.

— Сулианис и Раам! — настоя Зейфод.

Слънцата пламтяха в смолисточерното пространство, а над мостика се носеше тиха зловеща музика — Марвин си тананикаше саркастично, защото човешките същества му бяха страшно омразни.

Докато наблюдаваше играта на светлините, вътре в себе си Форд изгаряше от възбуда, която идваше единствено от факта, че вижда нова, непозната планета — на него и това му стигаше. Затова го дразнеше желанието на Зейфод да придаде на гледката някаква абсурдна фантастичност, за да може да й се наслади. Всички тези глупости за Магратеа бяха чиста детинщина. Не е ли достатъчно да видиш, че една градина е красива, без да е необходимо да вярваш, че в нея има феи.

Всички тези приказки за Магратеа бяха напълно непонятни за Артър. Промъкна се до Трилиън и я попита какво става.

— Знам само това, което ми каза Зейфод — прошепна тя. — Изглежда, легендата за Магратеа идва от дълбока древност и никой не вярва сериозно в нея. Нещо като Атлантида на Земята, само че магратеанците са произвеждали планети.

Артър мигаше срещу екраните с чувството, че му убягва нещо важно. Изведнъж се сети какво е то.