Дъглас Адамс - Почти безобидна

Поне такъв беше планът и той бе необходим. Главният редактор, Стагияр-зил-Дого, бе опасно неуравновесен човек, който гледаше убийствено на хората от екипа, идващи при него, без необходимите нови, коригирани страници. В кабинета му имаше установка от насочвани с лазерен лъч оръжия, свързани със специални датчици, монтирани в касата на вратата — с тяхна помощ възпираше всеки, който идваше при него само с много добро оправдание за това, че не е написал нищо. Така се поддържаше висока производителност на труда. За нещастие количката с напитки я нямаше, Форд отчаяно се хвърли встрани и направи салто към статуята на Леда и октопода, но и нея я нямаше. Продължи да се мята хаотично из помещението, изпаднал в паника, спъна се, залитна, удари се в прозореца, който за щастие бе направен да издържа на ракетни удари, рикушира и се свлече като окаяна купчина насинена плът зад елегантното сиво канапе, което по-рано го нямаше.

След няколко секунди той бавно надзърна над облегалката.

Освен че количката с напитки и статуята на Леда и октопода липсваха, налице бе и смущаващото отсъствие на стрелба. Форд се намръщи. Нещо не беше наред.

— Мистър Префект, предполагам? — чу се глас. Той долетя откъм индивида с гладко лице, седнал зад бюрото от тиково дърво и керамика. Стагияр-зил-Дого наистина бе адски екземпляр, но на никого не би му хрумнало да каже, че е с гладко лице. Това не беше Стагияр-зил-Дого.

— По начина на влизането ви съдя, че в момента не разполагате с материал за, хм, Пътеводителя — каза индивидът с гладко лице. Седеше подпрял лакти на плота пред себе си и пръстите на ръцете му се докосваха по начин, който изненадващо все още не бе забранен със закон.

— Имах работа — измънка Форд доста неубедително. Той се изправи с олюляване и се изтупа от прахта. След това си каза, че няма никакъв смисъл, по дяволите, да мънка. Трябваше да овладее създалото се положение. Трябваше да разбере кой е този индивид и изведнъж му хрумна начин да направи това.

— Кой, по дяволите, си ти?

— Аз съм новият ви главен редактор. Тоест, ако продължим да се възползваме от услугите ви. Името ми е Ванн Харл. — Не му подаде ръка, а само попита: — Какво направихте с този робот за охрана?

Малкият робот кръжеше много бавно под тавана и блажено пъшкаше сам на себе си.

— Направих го много щастлив — отсече Форд. — Това е нещо като моя мисия. Къде е Стагияр? И, което е по-важно, къде е количката с напитки?

— Мистър зил-Дого вече не работи в организацията. Предполагам, че количката с напитки му помага да се примири с този факт.

— Организация? — извика Форд. — Организация! Що за гадна, тъпа дума по адрес на този хаос?

— Точно такова е и нашето мнение. Неразвити структури, раздут щат, лошо управление, пиянство. И това е само главният редактор. За останалото да не говорим — добави Харл.

— Шегите ще правя аз! — озъби се Форд.

— Не — възрази Харл. — Вие ще списвате колоната за ресторантите.

Той хвърли пластмасова карта на бюрото пред себе си. Форд не посегна да я вземе.

— Вие какво? — извика Форд.

— Не аз. Аз съм Харл. Вие сте Префект. Вие ще се занимавате с информацията за ресторантите. Аз съм редактор. Аз седя тук и казвам кой какво да прави. Схващате ли?

— Информацията за ресторантите! — възкликна Форд, все още твърде объркан, за да се ядоса истински.

— Седнете, Префект — каза Харл, завъртя се на стола си, стана и се вгледа в точиците, които се наслаждаваха на карнавала двадесет и три етажа по-долу.

— Време е да изправим този бизнес на крака, Префект — отсече той. — Ние от „Инфинидим Ентърпрайзис“ сме…

— Вие от какво?.

— От „Инфинидим Ентърпрайзис“. Купихме Пътеводителя.

— Инфинидим?

— В това име сме вложили милиони. Започнете да го харесвате или да си събирате багажа.

Форд сви рамене. Нямаше какво да събира.

— Галактиката се променя — продължи Харл. — Ние трябва да се променяме с нея. Да сме в крак с пазара. Пазарът се развива. Нови амбиции, нови технологии… Бъдещето е в…

— Не ми говори за бъдещето! — кресна Форд. — Бил съм в цялото бъдеще. Половината си живот съм прекарал там. Същото е като навсякъде другаде. Като всякога другаде. Същият боклук, по-бързи коли и по-мръсен въздух.

— Това е едно бъдеще — отбеляза Харл. — Това е твоето бъдеще, ако си готов да се примириш с него. Трябва да се научим да мислим в много измерения. От този момент нататък се простират безбройно много бъдещи варианти във всички възможни посоки… и от този, и от този. Милиарди варианти, започващи с всяка нова секунда! Всяко възможно местоположение на всеки електрон води до милиарди нови възможности! Милиарди и милиарди блестящи, великолепни варианти за бъдеще!