Артър Кларк - Огньове в дълбините

— Значи това, което виждаме…

— Е град или някаква подобна формация. Видяхте размерите му, така че можете да прецените и сам, каква цивилизация го е създала. За нея светът, който познаваме ние — нашите океани, континенти и планини, не е нищо друго освен мъгла, окръжаваща нещо, което пък не се вписва в нашите представи.

Известно време и двамата мълчахме. Помня, че се почувствувах като неподготвен невежа заради това, че съм един от първите хора в света, научил ужасната истина. Защото и през ум не ми минаваше да се усъмня в нея. Само се чудех как ще реагира човечеството, когато научи за откритието. Наруших мълчанието пръв.

— Ако наистина сте прав, защо не са… които и да са те, защо не са установили контакт с нас?

Професорът ме погледна с израз на съжаление.

— Ние се смятаме за добри инженери, но по какъв начин бихме могли да установим контакт с тях? А освен това не съм сигурен, че контакти не е имало. Помислете за всички онези подземни същества от митологията — троли, коболди и прочие. Не, напълно е изключено — вземам си думите назад. Но все пак идеята заслужава внимание.

По време на целия разговор картината на екрана не се промени: мрежата блестеше от своите дълбини като предизвикателство към нашия здрав разум. Опитах се да си представя улици и сгради, и същества, които се движат из тях, същества, които биха могли да преминат през нажежена до точката на топене скална маса, както рибите плуват във водата. Би било фантастично… и тогава си припомних невероятно тесния температурен обхват и граничните стойности на налягане, при които съществува човешката раса. Не те, а ние бяхме изроди, защото почти цялото вещество в космоса е с температури от порядъка на хиляди и дори милиони градуси.

— Е — промълвих бездушно, — какво ще правим сега?

Професорът се наведе енергично към мен.

— Първо трябва да научим много повече за тях и да пазим всичко в абсолютна тайна, докато не бъдем напълно уверени в точността на фактите. Можете ли да си представите каква паника ще настъпи, ако се допусне изтичане на тази информация? Неизбежно е разкриването на истината, но да го направим постепенно. Сам разбирате, че геоложката страна на моите проучвания губи всякакъв смисъл. Преди всичко трябва да изградим верига от станции, за да установим обхвата на тази система. Представям си ги на разстояния от по десет мили в северна посока, но би ми се искало да построя първата някъде в южната част на Лондон, за да разбера на каква площ се простира. Цялата операция трябва да се пази в абсолютна тайна също като строежа на първата верига радарни станции в края на трийсетте години. Едновременно с то-ва ще повиша мощността на моя излъчвател. Надявам се да постигна излъчване в по-тесни граници, като по този начин увелича пробивността на енергийния поток. Но това е свър-зано с всевъзможни механични труд-ности, поради което ще имам нужда от значителна помощ.

Обещах му да направя всичко възможно, за да осигуря допълнително субсидиране на проекта. Професорът се надява, че Вие ще успеете Да посетите лично лабораторията му в най-скоро време. Към настоящето прилагам фотография на екрана, която, въпреки че не притежава рязкостта на изображението на оригинала, ще успее, надявам се, да послужи за доказателство, че не сме сгрешили в наблюденията си.

Зная много добре, че нашата субсидия за Интерпланетарното дружество почти изчерпва годишния ни бюджет. Но съм уверен, че дори прекосяването на Космоса ще се окаже много по-маловажна задача в сравнение с незабавното продължаване на проучванията по това откритие, което може да предизвика фундаментални промени във философията и бъдещето на целия човешки род.

Облегнах се назад и погледнах Карн. В основни линии бях схванал всичко, въпреки че не бях разбрал някои неща в документа.

— Да — проточих, — такива работи! Къде е тази снимка?

Той ми я подаде. Качеството й не бе добро, но сигурно бе копирана многократно преди да стигне до нас. Въпреки това мрежата личеше ясно и аз веднага я познах.

— Добри учени са били — изразих възхищението си. — Това е Каластеон, разбира се. Значи най-сетне стигнахме до истината, въпреки че за нея ни бяха необходими триста години?

— Защо те учудва това? — попита Карн. — Та ти сам знаеш какви планини документация трябваше да преведем и колко трудно бе да направим копия преди всичко да се изпари.

Мълчах и мислех за странната раса, чиито реликви изследвахме. Само веднъж — и повече никога! — се бях издигал по голямата шахта, която нашите инженери бяха прокарали към Света на сенките. Беше страховито и незабравимо преживяване. Многобройните пластове на костюма ми под високо налягане затрудняваха движенията ми и въпреки изолационните им качества усещах невероятния студ около себе си.