Артър Кларк - Поеми дълбоко дъх

Навън резачката започна да се впива в тънкия корпус. Ние се прилепихме плътно към скобите, колкото може по-далеч от мястото на входа, защото знаехме какво ще стане. Когато то се случи, беше така неочаквано, че умът не може да побере поредицата от събития. Сякаш секцията ексллодира. Повлече ме мощен вятър. Последните остатъци от въздуха изкочиха от белите ми дробове през полуотвореиата уста. И тогава — страшна тишина и звездите, мигащи през oзейналата дупка, която водеше към живота. Вярвайте ми, аз не спрях да анализирам чувствата си. Мисля — макар да ме съм сигурен дали не си въобразявах — че очите ми засмъдяха и цялото ми тяло изтръпна. Чувствувах пронизващ студ, може би защото бе започнало повърхностно изпарение по кожата ми.

Единственото нещо, в което съм сигурен, беше необикновената тишина. В една космическа станция никога не е напълно тихо, защото все има шум от агрегатите и въздушните помпи. Сега това беше абсолютна тишина на празното пространство, където няма и следа от въздуха, който да пренася звука.

Изстреляхме се навън през пробитата врата почти изведнъж и попаднахме под пълния душ на Слънцето. Мигновено бях заслепен. Но не се случи нищо опасно, защото хората, които ни очакваха в скафамдри, ме сграбчиха, щом се подадох и ме изтикаха в шлюзовете камера.

Когато нахлу въздух, звуците бавно започнаха да се връщат и ние си спомнихме, че можем да дишаме отново. Цялата спасителна операция, както им казаха сетне, продължи само двадесет секунди…

Е добре, ние сме основатели на Клуба на дишащите вакуум. От тогава най-малко една дузина хора са сторили същото при подобни непредвидени обстоятелства. Сега рекордният престой в Космоса е две минути. Ако човек престои по-дълго, в кръвта започват да се образуват мехурчета, понеже тя начева да кипи при температурата иа тялото. Ако такова мехурче попадне в сърцето — край.

В моя случай имаше само един вторичен ефект. За може би четвърт минути бях изложен на истинска слънчева светлина, а не на хилавите лъчи, филтрирани от мината атмосфера. Туй, че дишах Космоса, въобще ме ми навреди. Но тогава поех най-голямата доза слънчево изгаряне през целия си живот.

© 1957 Артър Кларк

© Емил Зидаров, превод от английски

Arthur Clarke

Take a Deep Breath, 1957

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/75]

Последна редакция: 2006-08-10 20:34:07