Любомир Николов - По стената

Здесь есть возможность читать онлайн «Любомир Николов - По стената» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

По стената: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «По стената»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

По стената — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «По стената», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Нечестно, нечестно, всичко беше нечестно. Би могъл да приеме всяка жестокост, всеки удар, но не и тази коварна, изтънчена игра, в която му подхвърляха шансове, за да ги отнемат малко по-късно. Сега му се струваше, че най-сетне разбира целта им — да го преследват до последния миг, да не му дават да изгуби надежда, докато стигне целта си. И там, пред люка на „Галилей“, сфинксът да се нахвърли върху него за последната, съдбоносна схватка.

Земята идваше все по-близо. До вечерта едва ли щеше да слезе, но утре сигурно щеше да стъпи долу. И тогава щеше да дойде мигът на решителната схватка.

„Ще видим — мислеше той, пълзейки надолу по грапавата кора. — Играта на котка и мишка не е толкова безопасна, колкото си въобразявате. Мишката има още два заряда в бластера.“

Сякаш в отговор на мисълта му сфинксът излетя иззад близкия клон. Борис се вкопчи в кората с лявата ръка, мигновено прибра ноктите на дясната и измъкна бластера. Стреля от бедро, без да се цели. На тренировките го бе правил стотици, хиляди пъти. Но сега не улучи. Мълнията се плъзна покрай широкото бяло крило. Хищницата стрелна човека с удивен и леко насмешлив поглед, после зави наляво и изчезна зад дънера.

През този ден не я видя повече. Не я видя и през нощта, макар че дълго стоя буден, размишлявайки за снощния разговор. Земята… Изкушаваше се да повярва на думите й, ала знаеше, че с това ще влезе в играта на чудовищата и навярно ще подпише смъртната си присъда. Те можеха да му внушават увереност. Можеха да му показват преобразената Луна. Но всичко това не обясняваше едно — отношението им към него.

Опита се да си представи как би се държал с пришълец от миналото. Да, навярно помежду им биха възникнали трудни, почти неразрешими проблеми. Но човечността има свои правила. Тя не разрешава никому и в никакъв случай да разкъсва безпомощна жертва в някаква мрачна бърлога. Не разрешава притворство и измама. И с това рухваха твърденията на Олеана.

На сутринта той отново откри край себе си следи от лъвските лапи. Хищницата бе идвала, но не бе посмяла да го събуди. Може би защото разбираше, че предната нощ е допуснала грешка. Лъжата с Луната беше прекалено явна. А и близостта помежду им…

Борис потръпна. Не, близостта помежду им не беше грешка. Като тактически ход беше безупречна — последният щрих в голямата игра, целяща да го обърка окончателно. Мразеше я за този ход… и същевременно жадуваше да я види, тръпнеше от горчивина, че снощи не го е събудила.

Когато се надвеси през края на клона, с изненада откри, че предната вечер мракът го е заблудил. Спускането му беше почти към края си — до земята оставаха не повече от петдесетина метра.

— Успяхме, братче! — радостно сподели той с животинчето, докато го прибираше в джоба на костюма. — Не можаха да ни спрат.

Знаеше, че не е така. Всичко щеше да се реши в предстоящите часове. И все пак не можеше да прогони радостното чувство, докато закрепваше котвата и се готвеше за последното спускане.

— Борисе…

Застинал на ръба на пропастта, той трепна и се огледа. От близките храсти го гледаше Олеана. Прикрита от зелените клонки, тя наистина приличаше на земна жена. Но дори без да вижда, той знаеше, че в храста се крие лъвското тяло.

Отхвърли се назад и увисна на нишката. В същия миг разбра, че е сгрешил. Сега животът му беше в лапите на сфинкса. Достатъчно бе да откачи котвата, за да го погуби. Трескаво посегна към токата и увеличи оборотите на барабана. Отдолу бързо се приближаваше земята в сянката на Дървото, обрасла с хилави елички.

Стори му се, че са минали часове, но навярно бе слизал броени секунди. Долу земята приближаваше стремително, той стегна мускули и усети как опората блъсна ходилата му. Без да губи време, освободи нишката от барабана и я остави да виси — вече нямаше да му трябва. Завъртя се. Имаше добро чувство за ориентация, винаги му го бяха казвали на тренировките. Сега не можеше да види морския бряг, но усещаше накъде да го търси. Избра посоката и затича през еличките.

Сянката на Дървото постепенно се разреждаше. И същевременно еличките отстъпваха място на високи борове, между които земята беше покрита с дебел килим от сухи иглички. Нямаше храсти и треви, само тук-там се мяркаха загадъчните кристални растения. Борис тичаше леко, с умерено темпо, за да запази силите си — не знаеше колко километра му остават до звездолета. Тялото му работеше като добре смазана машина, без да се нуждае от команди. А мисълта му отново се връщаше към цялата нелепост на преследването.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «По стената»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «По стената» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Любомир Николов - Наследникът
Любомир Николов
Любомир Николов - Къртицата
Любомир Николов
Любомир Николов - Десетият праведник
Любомир Николов
libcat.ru: книга без обложки
Любомир Николов
libcat.ru: книга без обложки
Любомир Николов
libcat.ru: книга без обложки
Любомир Николов
Любомир Николов - Последната врата
Любомир Николов
Любомир Николов - Пиршество гуннов
Любомир Николов
Любомир Николов - Червей под есенен вятър
Любомир Николов
Любомир Николов - Десятый праведник
Любомир Николов
Отзывы о книге «По стената»

Обсуждение, отзывы о книге «По стената» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x