Александър Литвиненко - Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)

Саша беше смъртно пребледнял. Единият от „придружителите“ ни последва туркинята. Вторият продължаваше да ни наблюдава невъзмутимо. Хванах Толик за ръка и отидохме да му купим бонбони от близкото павилионче. Минаха десетина минути. В края на коридора се появиха двете фигури: момичето и нашият човек.

— Всичко е наред — каза тя и връчи документите на Саша. — Приятно пътуване!

Втурнахме се в „ръкава“, водещ към самолета. Преди излитането успях да звънна на бившата си съпруга в Лондон и да я помоля спешно да намери адвоката Джордж Мензис. Синовете ни са съученици.

— Ще бъда в Лондон след три часа — казах й. — С мен лети човек, който се нуждае от юрист.

— Ти разбра ли какво стана? — попита Саша.

— Да, турците ни придружиха до самолета, за да ни осигурят качването.

— И в техния компютър е фигурирало моето фалшиво име. Което може да са получили само от американското посолство. Какво значи това?

— Това значи, че американците са съобщили за нас на турците, а турците са решили, че ще е по-добре да се махнем от Турция — казах. — Няма човек, няма проблем.

— Това значи: добре, че си плюхме на петите — каза Саша. — Турците можеха да решат друго и сега щях да летя за Москва.

Същата вечер, след многочасови разпити пред британските власти, ние ядяхме сандвичи на летище „Хийтроу“. Изведнъж в джоба ми звънна телефонът.

— Господин Голдфарб ли е? Обаждаме ви се от Държавния департамент във Вашингтон. С вас ще говори господин N.

— Алекс? — чух гласа на господин N. — Вчера си ме търсил. Къде си?

— В Лондон. Моят познат току-що поиска убежище от англичаните.

— От англичаните? Е, прекрасно — те да се оправят. А тука ми казват, че са те изгубили. Че си изчезнал от хотела в неизвестно направление. Значи всичко мина добре? Е, желая ви успех.

— Саша, знаеш ли кой ни е следил в хотела в Анкара? — попитах го. Американците. Изгубили са ни.

— Блейки! — каза той. — От нашите нямаше да се измъкна.

Мина година и половина и ето че на екрана на моя компютър се появи съобщение за електронна поща от Лондон:

„Алик, прочети!“ Бе пристигнал ръкописът на книгата на Саша. Отворих файла… и не можах да се откъсна чак до сутринта. И изведнъж разбрах какъв е бил висшият смисъл на пътуването ми до Турция и на всички непредвидени последствия от него.

Има книги, които, без да са голяма литература, оставят следа, не по-малко дълбока от икономически сътресения или обрати в голямата политика. Такива книги преобръщат общественото съзнание. Тези книги-свидетелства просто и достъпно обясняват на хората какво всъщност се е случило с тях. И очите на хората се отварят. И се променя ходът на събитията. И се създава историческа памет. Такива книги са „Пътешествие от Петербург до Москва“, „Дневникът на Ана Франк“ и „Архипелагът ГУЛаг“. Такава книга е и „ЛПГ — Лубянската престъпна групировка“ на Литвиненко. Ако тази книга стигне до руския читател днес, тя ще промени хода на събитията в страната. Ако ли не стигне… поне потомците ни ще научат как е станало така, че сумракът, който ние наивно бяхме взели за развиделяване, всъщност се бе оказал начало на дълга студена нощ.

Ню Йорк, юни 2002 г.

Бягство от спецслужбите — това е история скандална и вълнуваща. Десетки версии, стотици догадки и хиляди небивалици.

Но пред нас е едно особено бягство. Избягал е не „бяла якичка“, не разузнавач с шифри, кодове и адреси на конспиративни квартири. Избягал е един черноработник на спецслужбите. Ловджийско куче. Ченге.

Избягал е сам — без помощта на чужди резиденти.

И това става за пръв път.

Паниката, обзела ФСБ, е разбираема: той знае твърде много. Но спецслужбите се опасяват не от неговите контакти с контраразузнаването на Запада. Най-страшно за тях ще бъде, ако информацията на ченгето стане известна на народа. На руския народ.

Защото всичко, с което се е занимавало ченгето, е борба срещу тероризма и корупцията. А тъй като корупцията е проникнала във всички структури на властта, включително в кремълските кабинети — това, както и да го мислим, си е държавна тайна.

На всичко отгоре по нечие недоглеждане това ченге е било допуснато до работа в най-секретното управление на ФСБ — УРПО 4 4 Управление по разработка и пресичане дейността на престъпни организации при ФСБ на РФ. — Б.пр. .

Това управление се е занимавало с „неутрализиране на източници, представляващи опасност за държавата“. По-просто казано — с извънсъдебни разправи. По замисъл всичко е изглеждало достатъчно оптимистично: имаме закоравял престъпник, спрямо когото не можем да действаме със законни методи, но пък можем с куршум. Работата обаче е там, че самата Система е започнала да решава кой „източник“ представлява опасност за държавата и го е унищожавала. Тоест спецслужбите са получили своеобразен лиценз за разстрели.