Керъл Кларк - Картината

— И аз — отговори Реган.

— Имам пред вид, че не изглеждаше като човек, който може да стори нещо на някой.

— Знам — отвърна й Реган. — Не сте продавали някои от тези кърпи тази година, нали?

— Не.

— Знаеш ли от къде са се взели?

— Кой знае? Защо питате толкова много въпроси за тези кърпи?

— Просто се опитвам да проследя Ибън — отвърна небрежно Реган. Не искаше да започва да обяснява за евентуалните връзки или за това, че пускат нишки. — Благодаря ви за помощта, мис … Извинете, как ви е името?

— Фани.

— Благодаря, Фани. Ако се сетиш за нещо друго, ще ми се обадиш, нали?

— Мисля, че мога.

Реган даде телефонния си номер на Фани и затвори.

Кит лежеше с ръце под главата.

— Е?

— Мис Фани казва това, което казвам и аз. Защо Ибън ще пазарува от разпродажби час преди да открадне картина, струваща милиони долари?

— Някои от най-богатите хора в света са точно тези, които гонят монета от пет цента по улиците — каза практично Кит. — Никога не би познала, че имат пари.

— Вярно. Но тази жена каза също, че Ибън купил дванайсет кърпи. Намерихме само шест при Кендра. Защо Ибън не ги е взел всичките със себе си?

— Не знам.

— Звучи налудничаво, но смятам да проверя с помощта на Ида за онзи човек, който занесъл панталона със зелените власинки. Това е единственият път, по който можем да тръгнем. Може ли тези хора по някакъв начин да са се сдобили с кърпите на Ибън? Ако е така, защо? А той дали е с тях?

— Какво ще правиш?

— Ще отида до пералнята и ще проверя дали Ида има етикетче с името им. Може още да не са си взели прането.

— Ще дойдеш ли с мен да караме ски след това? Ако няма какво друго да правиш?

— Разбира се. Добре ще бъде да изляза малко и да се раздвижа — Реган скочи от леглото. — Ще взема душ и ще се изстрелвам. Не искам да се задържаш дълго тук тази сутрин. Мисля, че ще е умно да си колкото се може по-далече от това място днес, докато Луи крещи на всички от персонала.

— Ще седя на телефона, докато се върнеш. Може пък Беси да се обади и да поиска откуп за Ибън.

— Това ще е интересен обрат — каза Реган. — Един господ знае къде са сега тези двамата. А аз тука преследвам зелени кърпи, за да ги открия.

— Каквото и да струва — каза Кит и придърпа одеялото до брадичката си, — може би трябва да накараме Дерууд да натъпче цялата информация в някой от компютрите си и да видим какво ще изплюе той.

— Мисля, че компютърът ще се окаже твърде объркан. Защото аз със сигурност съм.

Реган влезе в пералнята, където Ида маркираше дрехите. Ида вдигна глава от един полят със сос дамски костюм от три части и широка усмивка се разля по лицето й.

— Здрасти, Реган — каза тя развълнувано. — Някакви новини от Беси? Мислех си за нея цяла нощ.

— Не съм чула нищо, Ида — Реган отиде до работното й бюро и снижи глас, въпреки че в предните помещения нямаше никой друг. — Това, за което си мислех, е онзи клиент, който е донесъл панталона със зелените нишки по него.

Очите на Ида се разшириха зад очилата й.

— О-о.

— Може да съм луда, но просто искам да видя дали нямаш име и адрес, на които мога да проверя. Обадих се в магазина, от където Ибън е купил тези хавлии, и ми казаха, че е взел всички кърпи, които са имали. Не че други хора не могат да имат зелени кърпи, които пускат власинки, но просто искам да проверя.

— Разбира се — отзова се Ида с ентусиазъм. — Точно като във филмите!

Реган се усмихна.

— Както искаш. Кой знае? Може пък тези хора просто да са намерили кърпите.

Лицето на Ида сияеше. „Най-после малко вълнение тука,“ помисли си тя.

— Нека да видя дали мога да ти помогна — побутна очилата на носа си. — Искаше си дрехите готови за вчера следобед. — Тя отиде до картотеката с етикетчетата. — Спомням се, че името му беше Смит.

— Смит? — Реган изведнъж почувства как едновременно се развълнува и настръхва. Развълнува се, защото можеше да е попаднала на нещо и настръхна, защото Смит беше първото име, което идваше на ум на всеки, който не иска да си каже истинското име. По каквато и да е причина.

— Да — кимна Ида, — затова ми беше толкова лесно да го запомня. — Показалецът й се плъзгаше нагоре-надолу по редичката с етикетчетата с буквата „С“, подредени по номера. — По дяволите — въздъхна тя. — Трябва да ги е взел.

Бръкна под бюрото и извади кутията с вчерашните етикетчета. Докато ги преглеждаше се почувства като актриса от трилър.

— Аха! — каза най-накрая не без драматизъм. — Ето го! Трябва да ги е взел вчера след като съм си тръгнала.