Керъл Кларк - Картината

Лари беше успял да се намърда между Кендра и Нора и не след дълго вече беше сложил ръце върху облегалките на столовете им.

— Хей, Лари, — каза Реган, — може да стане страхотна снимка: зъболекарят и звездите!

Кит щракна с пръсти.

— Като си помисля, че не си взех фотоапарата!

Лари стисна Нора за рамото.

— Би ли им казала да спрат да се заяждат с мен?

Нора отвърна съсредоточения си поглед, втренчен в красивото лице на доста приемливия Стюарт.

— А?

— Дъщеря ти и Кит се държат гадно с мен.

— А още не са ти пациенти! — засмя се Нора.

— Вярно. Но тогава какво толкова съм им направил?

Дерууд си прочисти гърлото.

— Кендра и Сам непрекъснато разправят на мен и Кит за пиесата, която поставят в Ню Йорк. Страшно е вълнуващо!

— Ти изглежда доста разбираш от театър — каза Кендра.

— Обичам Бродуей — отговори Дерууд. — Трябва да дойда в Ню Йорк за премиерата ви през Февруари.

— Можем всички да отидем! — обади се Нора ентусиазирано. — Реган ще дойде от Калифорния, Кит — от Харлфорд. Стюарт, ти можеш ли да дойдеш? — попита тя с надежда в гласа.

— Разбира се, мисис Рийли.

— Викай ми Нора.

„А защо не майко?“ помисли си Реган.

— Ще си прекараме чудесно — продължи Нора. — Може да ми донесете проби от дрешките на децата си. Бих искала да поръчам малко дрехи.

— За какво са ти? — попита Реган. — Или би трябвало да питам за кого са ти?

— Дъщерята на Лорън Дудли очаква бебе през пролетта — отговори Нора, като че ли това отговаряше на всички въпроси. — На Лорън това ще й е първото внуче. Трябва да е страшно вълнуващо!

— Обзалагам се, че е така — усмихна се Реган и хвърли един поглед на Люк, който повдигна вежди и й се ухили в отговор.

— Кажи ми, Лари — смени темата Реган, — какво стана с мадамата, с която танцуваше вчера? Изглеждаше доста готина.

Лари кръстоса крака и въздъхна.

— Нека да ти кажа нещо, Реган. Красотата повяхва. Но тъпотата си остава завинаги.

Докато всички се подсмихваха, Реган каза:

— Чак се просълзих от съвета ти. Бил си толкова чувствителен!

— Радвам се да разбера, че търсиш всички добри качества — добави Кит.

— Доста окуражителна мисъл — съгласи се Сам, връщайки се към преживяванията си като ерген.

— Смятам да се остановя скоро — каза Лари, неприкрито наслаждавайки се на вниманието на цялата маса сега.

Реган се усмихна криво.

— Когато налъмите вържат.

За ужас на Лари Трип дойде с подноса с напитките и отвлече вниманието от любимата тема на Лари — Лари.

— Мамо — обади се Реган докато Трип разпределяше напитките, — Трип пише автобиография. Казахме му, че ще помогнеш.

— Трип, — каза Нора с майчинския си тон, — каква работа искаш?

Той се усмихна:

— Това, което наистина искам да направя, е да остана тук, в Аспен, и да покарам ски още няколко години — сложи пред Нора чашата й с бяло вино. — Аз съм пословичен ски-задник.

— Карал ли си някакви компютърни курсове? — изхриптя Дерууд. — Няма значение каква работа вършиш, винаги са полезни.

Реган не посмя да погледне към Кит.

— Прав си, Дерууд — каза Кендра. — Синовете ни сега знаят много повече от мен.

— Е, — рече Нора весело, — ако имаш нужда от помощ, извикай ме. Правила съм всичко от обяви за бюрата на Люк …

— Какво пишеше в обявите? — попита Стюарт недоверчиво.

— Не питай — обади се Реган. — Вярвай ми, не искаш да знаеш. Присъствала съм на няколко от разискванията на първоначалните идеи.

— Мъжът ми има разни забавни хрумвания — обясни Нора.

Люк размаха драматично ръце:

— Всичко, което исках, беше да сложа обява, която да напомня на хората, че от погребенията могат да се изкарат пари.

— Кажи им и останалото, татко.

— И по този начин могат да спечелят доста. Жена ми реши, че показвало липса на чувствителност.

Трип се засмя и сложи последната чаша от подноса пред Люк.

— Разбирам я.

— Благодаря — каза Лари, поклащайки глава.

— Ще се върна след няколко минути с менютата.

Вдигнаха тост за здравето, богатството и мъдростта си през идващата година, чукайки чашите си с всеки на масата.

— Надявам се да те видя следващата година — каза тихо Стюарт на Реган, когато всички замълчаха за да отпият първата глътка.

— Ъ-хъ — съгласи се Реган.

Сега, когато бяха получили напитките си, Луи сметна, че е безопасно да се покаже от пашкулната атмосфера на офиса си. Придвижи се до масата с цялото самочувствие, което успя да събере.

Когато каза „Здравейте!“ гласът му изпищя.