Керъл Кларк - Картината

— Друга работа? Мислиш, че се заседявам прекалено дълго при теб?

— Какво? Разбира се, че не! — Дейзи прегърна с една ръка майка си и си помисли, че може би наистина малко прекалява. — Знам, че се опитваш да спечелиш малко допълнителни пари и си помислих, че точно тази работа може да ти хареса.

— Слушам те — каза Ида с мрачно лице.

— Понеже икономът на Кендра Ууд изчезна, няма кой да им готви и да пазарува. Само по няколко часа следобед. Мислех, че ще ти се хареса. Само за тази седмица.

— Ако ме иска за цял ден, ще зарежа химическото чистене — отвърна Ида.

Дейзи се засмя.

— Не, мамо. Не искам да правиш това. Това е стабилна работа и на теб ти харесва да работиш там, когато си тук.

— Не са идвали много знаменитости тази година. Беше малко скучно. Но да работя за Кендра Ууд! А не каза ли, че и Нора Реган Райли е също там? Тя е любимият ми автор.

— Тя е там със съпруга си — кимна Дейзи.

— Не бях ли чела някъде, че имал някаква смахната работа?

— Той е погребален агент — сви рамене тя. — Все някой трябва да го прави. Ще се обадя на Кендра да й кажа, че ще бъдеш там утре следобед. — Тя отиде до телефона и започна да набира.

Ида се въртеше из кухнята.

— Ще трябва да си купя още един филм за фотоапарата.

Дейзи затвори телефона.

— Никакъв фотоапарат, мамо.

— Но… — Ида изглеждаше съкрушена.

— Никакъв фотоапарат — твърдо заяви Дейзи. — Те са частни лица.

Ида махна примирително с ръка към дъщеря си.

— О-о. Добре.

Докато Дейзи отново набираше, Ида отвори буркан с ябълков сос със сила, каквато тя никога не бе предполагала, че притежава. Изсипа цялото му съдържание в купата. Процесорът в главата й превърташе всичките телевизионни филми, в които Кендра Ууд беше участвала. Ида с нетърпение очакваше да говори с нея за всеки един от тях. Може би след това тя щеше да се съгласи да позира за няколко снимки.

Присъствието на Кит беше добре дошло за Реган. По пътя към Литъл Нел я осведоми за събитията през последните два дни.

— Помниш ли Ибън? — попита тя. — Беше на партито на басейна на Луис преди няколко години. Помагаше ни със сервирането на ордьовъра.

Кит се спря замислена.

— Спомням си го! Беше забавен! Точно така, той ми сервираше питието, когато хвърлиха продуцентката в басейна. Казах на Ибън нещо от рода на „надявам се да не загуби всичките бижута, с които се е накичила“, а той промърмори, че „всичките и без това са фалшиви“. После ми каза да внимавам, защото закопчалката на гривната ми изглеждала изкривена.

— Той ти каза това? — попита Реган невярващо.

— Той ми каза това — потвърди Кит.

— Оу! Какво друго?

— Попитах го откъде знае толкова много за бижутата.

— И той какво отговори?

— Той се притесни и каза, че само се шегувал. Но беше прав. Закопчалката на гривната ми беше счупена. Можеш ли да повярваш?

— Да — отвърна Реган, докато вървяха. — Страхувам се, че нашият приятел Ибън е решил да разшири мирогледа си и е навлязъл в света на изкуството. И там си знае работата. Картината на Грант беше много скъпа. Картината от Вейл също. Това, което не разбирам е защо е посегнал към картините на Кендра, след като тя беше толкова добра към него. Както тя каза, те са имали по-скоро сантиментална, а не толкова парична стойност. Не са били евтини, но тя ги харесвала, защото са купени по време на пътешествията й със Сам до Европа и Кейп Код.

— Няма по-добър крадец от стария крадец — издекламира Кит. — Веднъж като ти влезе в кръвта… Но аз също съм изненадана. Той сякаш се е изплюл в лицето им. Имаше нещо в този тип, което беше подкупващо.

— А аз си мислех, че е обърнал нова страница — каза Реган. — Заклевам се, че нещо не е наред, не съвпада — тя сви рамене. — Нищо, няма смисъл да се тревожим за това точно сега. Не е ли чудесна нощта?

— Красота — отвърна Кит.

Докато вървяха през града срещаха скиори, които се прибираха у дома със ски преметнати през раменете им. Всички крайпътни капанчета бяха препълнени. Градът беше като жив. Те се загледаха във витрината на Мезалуна.

Когато стигнаха в Литъл Нел, барът беше пълен до горе. Трябваше да чакат на опашка зад кадифено въже, докато някои от гостите излязат.

Когато най-накрая ги пуснаха да влязат и да се присъединят към тълпата, Реган се обърна към Кит.

— Чуй тромпетите — Те си пробиха път през загретите гуляйджии и се насочиха към бара, търсейки с поглед зъболекаря на звездите.

— Виждам го — обади се Реган. — Той е в центъра на веселбата.