Керъл Кларк - Картината

— Знам какво имате пред вид — отвърна той. — Работя с тела и е много по-лесно, когато са релаксирали.

— Люк! — изписка Нора.

— Какво работите? — невинно попита Дейзи.

— Аз съм погребален агент — гордо отговори Люк. — Можем да подготвим телата едва след като е минал rigor mortis.

Дейзи го погледна.

— Работила съм върху някои тела, които са толкова сковани, сякаш са били в гърчове от rigor mortis. Обикновено това е първият ден от ваканцията им.

— Честно, Люк — каза Нора и се обърна към Кендра. — Никога не е говорил за клиентите си така.

— Ами, защо не? Те не могат да отвърнат — обади се Сам, докато приготвяше огъня.

Кендра забеляза, че Дейзи оглежда голите стени.

— Гледката е доста оскъдна, Дейзи.

— Просто не мога да разбера какво е станало с Ибън — отговори тя. — Не мислех, че е способен на това.

— Доказателствата са налице — прозаично рече Кендра. — Нора намерила квитанция, доказваща, че Ибън е бил във Вейл в деня на другата голяма кражба на произведение на изкуството.

— Това ми напомня — прекъсна я Нора, — че трябва да се обадя на Реган. Чудя се какво ли е станало с нея днес.

— Добре, Нора, ти ще си първа. Така че защо не се обадиш на Реган като свършиш?

— Звучи ми добре.

— Аз ще стоя тук и ще измисля какво да правим за вечеря.

— Направи резервации — предложи Сам.

— Като го няма Ибън сега, няма кой да пазарува и да готви — обърна се Кендра към Дейзи.

— Освен нас — отново се обади Сам, докато сядаше и взимаше вестника.

— Решихме да мързелуваме тази седмица — продължи Кендра. — Докато беше тук, Ибън се грижеше за всичко. Той ни остави малко готова храна, но не стига за цялата седмица.

— Той стана алчен — промърмори Люк.

— Така че сега, какво нещастие, ще трябва сами да си измисляме всяко ядене. И да ходим да пазаруваме. Каква мъка.

Дейзи се колебаеше. Майка й беше добър готвач, не гастроном, но можеше да приготви няколко свестни ястия, които можеха да бъдат вкусни, особено ако умираш от глад след цял ден каране на ски. И тя можеше да им пазарува. Какво ли би казала? Не би я препоръчала за Белия Дом, но Кендра и Сам Ууд го бяха закъсали тази седмица и вероятно нямаше да очакват да им се сервират седем ястия на едно ядене. Защо не?

— Майка ми — започна тя, — е на гости тук от Охайо. Временно работи в химическото чистене, но съм сигурна, че няма да има нищо против да поработи за вас по няколко часа на ден. Тя е доста добра готвачка, не нещо особено …

Сам свали вестника.

— Затова те обичам, Дейзи. Кога може да започне.

Уилийн седна отзад в колата с пистолета, който държаха в отделението за ръкавици, насочен в главата на Беси. Беси лежеше неудобно на пода.

— Побързай, Джуд — каза тя. — Настъпи газта.

— Уилийн, последното нещо, което искам да ми се случи е да ме спрат.

— Заслужавате си го — изкрещя Беси. Уилийн я сръга с пистолета. — Ако трябва, стреляй в тази стара, сива глава — продължи Беси. — Но няма да се измъкнете с нея.

— Слушай, госпожо — започна Джуд.

— Казвам се Беси. За вас — мис Армбъкъл.

— Мис Армбъкъл, не искаме никакви проблеми…

— И затова се предрешихте като дядо Коледа и откраднахте картината. Изобщо не трябваше да ви пускам вътре.

Беси се опитваше да си намери по-изгодна позиция. „На моята възраст да ме захвърлят като мръсно пране“ — помисли си тя. Беше толкова ядосана, че забрави страховете си. Беше още в шок, и, както обикновено, реагира като се разприказва.

Когато най-накрая колата спря и Джуд отвори вратата, Беси започна да усеща страх. Докато колата бе в движение, тя не беше разбрала какво наистина става, като бебе, което може да се вози в колата и щастливо да спи, но в момента когато спре, за да се плати някоя такса, започва да пищи. Нервите на Беси реагираха по същия начин.

— Те ви търсят, знаете, нали — каза тя. — Младата детективка, Реган Райли, е в града и прави първокласно разследване.

Джуд и Уилийн размениха погледи. Те я заведоха до задната врата на къщата, отключиха и запалиха лампата в кухнята. Ръцете на Беси бяха завързани с въжето, което стоеше при пистолета.

— Изглежда сте помислили за всичко? — саркастично беше отбелязала тя.

Джуд я поведе из къщата, докато Уилийн тръгна да пали лампите.

Беси огледа добре мястото и сбръчка нос.

— Тази дупка се нуждае от почистване.

— Може би точно ти си човекът, който ще го направи — отбеляза Джуд.

— Няма начин — промърмори през зъби тя.