Керъл Кларк - Картината

— Джуд, какво ще кажеш да седнем тук? — попита жената.

Те седнаха и мъжът си кръстоса краката по онзи неприятен начин, със стъпалото на единия крак върху коляното на другия и с подметката на каубойския ботуш насочена към Беси. Мина около минута преди да забележи, но когато го видя, замръзна на мястото си. Върху подметката на обувката висеше оръфана оранжева лепенка. Тя плъзна поглед нагоре по нея и позна сребърната ивица отстрани. Това беше обувката на дядо Коледа! Тя беше абсолютно сигурна, че е същата, която беше огледала. Но този мъж не беше Ибън. „Трябва да се обадя на Реган Райли“ — помисли си тя.

Скочи бързо, прекалено бързо и точно когато сервитьорката дойде с питието й.

— Промених си решението — каза тя.

— Но напитката е вече готова…

— Ще я платя — отвърна Беси и извади няколко банкноти от портмонето си. Остави ги с треперещи пръсти на подноса на сервитьорката. Искаше да се добере до телефона колкото можеше по-бързо.

Докато се обръщаше да тръгне портмонето й се изплъзна от ръцете. То се приземи в краката на мъжа с каубойските ботуши. Когато се сви да си го вземе, той се наведе да помогне. Лицето й беше на сантиметри от подметката на крака му, когато очите им се срещнаха. Кафявите му очи се стрелнаха между лепенката и Беси. Цялото й тяло потрепери, когато през лицето му премина проблясък на разпознаване.

— Благодаря ви — прошепна тя и се забърза към телефона, портмонето и чантата й се развяваха след нея. Изрови телефона на Реган Райли и го набра.

Отговори някакъв служител, който й съобщи, че Реган е навън. Може ли той да предаде съобщението?

— Аз съм Беси Армбъкъл. Много е важно да говоря с нея…

Една ръка се пресегна и прекъсна разговора. Уилийн и Джуд стояха точно зад нея.

— Скъпа, отиваме на разходка — каза той. — Бъди добра и нищо няма да ти се случи. Само се опитай да вдигнеш шум и няма да ти казвам какво ще стане.

Беси окачи телефона на вилката и тръгна между тях през страничната врата към паркинга.

— Не мога да повярвам, че е станало толкова късно — каза Реган докато тя и Луис пренасяха внимателно Луи XVIII през вратата на ресторанта. — Вече е четири.

— Време за питие — измърка Луис. — Да пием за Жералдин. И за теб, че ме накара да се срещна с нея.

— Понякога просто трябва да се изправиш лице в лице с проблемите — отвърна Реган. — Няма значение какво се случва, обикновено се чувстваш по-добре когато всичко свърши.

— Може и така да е — каза Луис. — Но ако Жералдин беше отказала да остави партито тук, сега щеше да ме съживяваш. Къде искаш да сложим Негово Величество?

— Нека бъде в моята стая. Ще го задържа докато го изчистя и му сложа рамка, което трябва да стане скоро, за да е готов за празненството.

В този момент Трип излезе от офиса със съобщенията в ръка.

— Какво конте — каза разбиращо той, докато гледаше Луи Осемнайсти в цялото му величие.

— Бил е крал на Франция — заяви Реган.

— Забелязах, че не е олимпийски скиор. Изкарах си курсовете по история в колежа — усмихна й се той.

— Понякога обичам да казвам очевидното — засмя се Реган в отговор.

Трип погледна към съобщенията в ръцете си.

— А-а, Реган, току-що пропусна едно телефонно обаждане.

— Кой беше?

— От някаква си Беси Армбъкъл.

Реган повдигна вежди.

— Наистина ли? И какво каза тя?

— Изглеждаше доста напрегната. Каза, че трябвало да говори с теб, но затвори прекалено бързо.

— Днес се видях с нея. Може да е била малко рязка — каза Реган. — Не остави ли номер?

Трип поклати глава:

— Не. Обади се и още някакъв тип, на име Лари Ашкинази. Каза да се срещнете в Литъл Нел. Ще бъде там между четири и шест — той си погледна часовника. — Сега би трябвало да е там.

— Щяхме да пием по нещо… — обърна се тя към Луис.

Луис махна с ръка.

— Не се притеснявай, скъпа. Иди да се позабавляваш. Аз, тъй или иначе, трябва да се приготвям за тълпата довечера. Ще бъде голяма тарапана. Трябва да видя какво става в кухнята и да ги раздвижа малко. Ще се видим по-късно.

Реган се усмихна. Няма да е лошо да излезе за малко. Беше в Аспен едва от двайсет и четири часа и нямаше нищо против да види какво прави останалият свят.

— Добре. Но първо ще се кача горе да се преоблека. Ще се обадя на семейство Грант да видя какво става с Беси.

— Моля те, Господи, дано не е пак нещо, свързано с Ибън — възкликна Луис. — Това ще ме съсипе.

„Аз ли не знам как е“ — помисли си Реган. Луис и Трип я следваха нагоре по стълбите, носейки картината. Веднага щом затвори вратата след тях, тя набра номера на Грант. Ивон вдигна.