Керъл Кларк - Картината

Реган се представи.

— …и се чудех дали Беси не е там.

— Не, Реган — отговори Ивон. — Ние току-що се върнахме от чудесно следобедно каране на ски. Наистина трябва да дойдеш и да пробваш.

— Знам — отвърна Реган. — И смятам да го направя. Значи Беси не е там?

— Трябваше да вземе автобуса за Вейл някъде по това време. Нали я видя днес. Тя е доста изтощена. Имахме много партита в Ню Йорк и мисля, че я изморихме. Така че решихме да й дадем малко почивка и да отиде да види братовчедката си — Ивон се засмя. — За наша сметка.

Реган се отпусна на леглото.

— Тя е искала да говори с мен, но не е оставила номер. Имате ли номера на братовчедка й?

— Трябва да е някъде наоколо. Ще погледна. Като го намеря, ще ти се обадя.

— Благодаря ти, Ивон — затвори телефона и се замисли. Не можеше да освободи съзнанието си от Ибън. Къде ли е той? Реган стана. Поне постигнах нещо днес. Засега, освен ако не се случи нещо друго, партито на Луис ще се състои.

На вратата се почука. „А сега какво?“ — помисли си Реган. Отиде и отвори. Пред нея стоеше добрата й приятелка от Кънектикът.

— Кит! — извика тя и бързо я прегърна. — Ти си тук!?

— Както винаги!

— Влез! — Реган грабна куфара й. — Страх ме е да попитам. Какво стана с онзи?

Кит изглеждаше отвратена и се изпъна на леглото.

— Каза ми, че бившата му приятелка се е появила с коледен подарък. Подарък, който тя купила още преди да скъсат.

— Най-старата лъжа в света.

— Без майтап — отвърна Кит. — Сега имали да „оправят някои неща“. Щял да ми се обади, когато нещата се успокоят.

— А ти какво му отговори? — нетърпеливо попита Реган.

— Казах му да си купи по-голяма торба с лъжи.

— Чудесно — засмя се Реган.

— Това е покъртително. Мислех си, че е по-различен от другите. Надявах се, че тази Нова Година ще е различна. Като, например, че ще имам среща.

— Радвам се, че си тук. Ще се забавляваме и ще ми даваш морална подкрепа. Няма да повярваш какво става тук; ще трябва да те въведа в нещата. Но дай да се приготвяме. Един господин ни очаква в Литъл Нел да пийнем по нещо.

— Отивай, Реган — каза Кит. — Не мога да се потопя отново в обществото. Сигурно отново ще имам лош късмет с мъжете и пак ще се депресирам.

— Не, няма — тихо се изсмя Реган.

Кит разтърка очи и се прозя.

— Между другото, надявам се, че нямаш нищо против да си поделим стаята. Луис каза, че всички са толкова пълни, че не можеш да сложиш и детско креватче.

— Чудесно. Ще бъде като в старите времена в колежа.

— Означава ли това, че ще спим до обяд?

— Не. Означава, че ще можем да лежим и да анализираме всичко, което става в града. Може би ще успеем да хванем няколко престъпника докато сме тук.

— Престъпници? — изправи се Кит. — Райли, мислех, че сме на почивка.

— Мисля, че карането на ски не ми е достатъчно — отговори Реган. — Освен това не ми се иска да ни доскучее, нали?

— Тези дни ме преследва само скука — уморено отвърна Кит.

— Приготвяй се — подкани я Реган. — Никога не знаеш кого ще срещнеш.

Дейзи караше към къщата на семейство Ууд и не можеше да се насити на пейзажите на Аспен. Малките викториански къщички като от картинка, много от които бяха боядисани в ярко розово, варосани в зелено или тюркоазено и украсени с умерено пищни цветове, я караха да се усмихва. Нарисуваните върху пощенските кутии крави им придаваха определен чар. И, както винаги, гледката на планините през всеки сезон я караше да се чувства жива.

Всичко в живота на Дейзи беше толкова хубаво, макар че тримесечните визити на майка й ставаха малко уморителни.

През коледната седмица времето й беше заето. При толкова много хора в града, които искаха да карат ски, масажите бяха необходимост. През зимните месеци работата беше много. Само през пролетта беше по-спокойно, но след това, през лятото, тълпите отново пристигаха заради музикалните фестивали и другите събития.

Докато спираше, установи, че се усмихва. Уудз бяха чудесни хора. Тя винаги идваше с удоволствие в тяхната къща. „Трудно ми е да повярвам за Ибън“ — каза си тя, докато изваждаше дъската за масажи от колата.

Кендра я поздрави от вратата.

— Влизай, Дейзи. Теглим чоп кой да бъде първи. А никой от нас не е карал ски днес — тя представи Дейзи на Люк и Нора.

— Имахме тежък ден — провлечено каза Люк. — Той се състоеше се от отиване на обяд и връщане да четем.

— Това само ме улеснява. Вие сте вече релаксирали — засмя се Дейзи.