Стивън Кинг - Очите на дракона

В почти среднощната тишина Питър чул как дебелите като китка на ръка железни резета далече долу се издърпват. Предполагал, че вратата се е отворила, но до него не достигнал звук. Тишина…

…и изведнъж нечовешки, клокочещ писък…

Нещастният надзирател, който най-накрая се отзовал на повиците на Флаг, живял по-малко от четири секунди, след като дръпнал третото резе на вратата. Помислил, че има нощни кошмари, когато зърнал бялото лице, светещите червени очи и черната мантия, която се развявала назад от вятъра като криле на гарван. Изпищял. След това въздухът потръпнал от някакъв сух, режещ звук. Надзирателят, все още полупиян, вдигнал поглед тъкмо когато секирата на Флаг разполовила главата му.

— Следващият път, когато някой чука в името на краля, се размърдайте по-навреме и няма да ви се налага да чистите на другата сутрин — изревал Флаг. Засмял се диво, ритнал тялото настрана и се спуснал по коридора към стълбището. Нещата все още не били изпуснати. Прогледнал за опасността навреме. Сигурен бил.

Чувствувал го.

Отворил вратата вдясно и влязъл в главния коридор, който минавал покрай помещението на съда, където някога Андерс Пейна бил раздавал правосъдие. В края на този коридор започвали стълбите. Флаг погледнал нагоре и се ухилил с ужасната си, хищническа усмивка.

— Ето ме, идвам, Питър! — крещял той щастливо, ехото повтаряло крясъците му, те рикоширали и спираловидно се носели нагоре и все по-нагоре, където стоял Питър и се приготвял да върже тънкото си въже към пръчката, която свалил от леглото. — Аз съм, скъпи Питър, идвам да направя това, което трябваше да направя преди много, много време!

Усмивката на Флаг ставала все по-широка и той вече изглеждал наистина ужасно — приличал на някакъв демон, току-що успял да изпълзи от вонящата си дупка в земята. Вдигнал секирата. Капки от кръвта на убития надзирател паднали върху лицето му и се плъзнали по бузите като сълзи.

— Ето ме, Питър. Идвам, за да отсека главата ти! — ревнал Флаг и затичал по стъпалата.

Едно. Три. Шест. Десет.

Треперещите ръце на Питър сбъркали някъде. Възелът, който спокойно бил връзвал хиляди пъти преди, сега някакси се развързал и трябвало да започне отново.

Не му разрешавай да те уплаши!

Ама че идиотска работа. Той се страхувал, вярно е, страхувал се до смърт. Томас щял да остане поразен, ако научел, че Питър винаги се бил страхувал от Флаг. Питър просто криел това по-добре.

Ако ще те убива, накарай го ТОЙ да го направи! Не го върши вместо него!

Мисълта дошла от собствената му глава, но звучала с гласа на майка му. Ръцете на Питър понамалили треперенето си и той започнал отново да завръзва края на въжето към желязната пръчка.

— Ще нося главата ти отпред на седлото си цели хиляда години! — викал Флаг.

Нагоре, нагоре. Стъпало по стъпало.

— Оо, какъв хубав трофей ще излезе от теб!

Двайсет. Трийсет. Четирийсет.

Ботушите му чаткали по камъка и от него изскачали зелени искри. Очите му блестели. Усмивката му била отровна.

ЕТО МЕ, ИДВАМ, ПИТЪР!

Седемдесет. Оставали двеста и трийсет стъпала за изкачване.

Ако някога сте се събуждали на странно място посред нощ, сигурно знаете, че да си съвсем сам в тъмното е достатъчно страшно. Сега се опитайте да си представите, че се събуждате в някакъв таен проход в момента, в който надничате през шпионки в помещението, където сте видял да убиват собствения ви баща.

Томас изпищял. Не го чул никой (освен кучетата отдолу, но аз се съмнявам в това — те били стари, глухи, пък и самите те шумели достатъчно).

Тогава в Делейн съществувало поверие за ходенето насън, което обикновено се смята за истина и в наши дни. То гласяло, че ако някой сомнамбул се събуди преди да се е върнал в леглото си, независимо дали е той или тя, ще полудее.

Томас може и да бил чувал това твърдение. Ако било така, то той можел да удостовери, че то нямало нищо общо с истината. Изплашил се много и изпищял, но изобщо не бил и на път да полудее.

Всъщност първоначалният му страх доста бързо преминал, много по-бързо, отколкото някои от вас биха си помислили и той отново погледнал през шпионките. Това може и да ви се стори странно, но сигурно си спомняте, че преди ужасната нощ, когато Флаг бил дошъл със собствената си чаша вино, след като Питър си тръгнал, Томас бил прекарал и приятни мигове в този тъмен проход. Те носели и киселия привкус на вина, но тогава той се бил чувствал близо до своя баща. И сега, когато отново стоял там, изпитал остро чувство на носталгия.