Стивън Кинг - Очите на дракона

— Как ли се е вмъкнал вътре, ако изобщо е успял? — попитала Нейоми.

— Не знам — отвърнал Бен, който бил израсъл във ферма и не знаел нищо за канализационната система на замъка. Толкова по-добре за него, както и да го погледнеш, може би ще си кажете вие и сигурно ще сте прави. — Вероятно твоето куче-шампион може да ни покаже как го е направил.

— Смяташ, че е успял, нали, Бен?

— Ами да — рекъл Бен. — А ти как мислиш, Фриски?

Когато чула името си, Фриски се надигнала, направила няколко крачки по посока на миризмата и погледнала назад към тях.

Нейоми погледнала Бен. Той поклатил глава.

— Още не — казал Бен.

Нейоми меко повикала Фриски и тя се върнала със скимтене.

— Ако можеше да говори, би ти казала, че се страхува да не загуби миризмата. Снегът ще я затрупа.

— Няма да чакаме дълго. Денис е имал снегоходки, но ние ще имаме нещо, което е по-добро, Нейоми.

— И какво по-точно?

— Прикритие.

Въпреки растящото нетърпение на Фриски да се спусне по следата, Бен ги накарал да изчакат петнайсет минути. Дотогава въздухът се превърнал в плътна бяла стена. Снегът изцяло покрил косите им — кестенявата на Нейоми и русата на Бен. Вече не различавали стените на замъка в далечината.

— Добре — обадил се тихо Бен, — да тръгваме.

Потеглили през откритото пространство след Фриски. Голямото куче сега напредвало бавно, с нос наведен постоянно надолу, като непрекъснато разширявало ноздри — отново и отново. Яркосинята пътечка, означена от миризмата, се губела, затрупана от бялото немиришещо нещо, което се сипело от небето.

— Май чакахме твърде дълго — тихо му прошепнала Нейоми.

Бен не отвърнал. Съзнавал го и мисълта за това подобно на плъх гризяла сърцето му.

Изведнъж пред тях се изпречила застрашително някаква тъмна маса — крепостната стена. Нейоми продължила бавно напред. Бен се протегнал и я сграбчил за ръката.

— Крепостният ров — спрял я той. — Не забравяй за него. Той трябва да е някъде тук. Ще се прекатуриш върху леда, ще паднеш и ще си счу…

Преди още да се доизкаже, очите на Нейоми тревожно светнали. Изтръгнала се от ръката му.

— Фриски! Хей, Фриски! Опасност! Върни се! — изсъскала тя и се втурнала след кучето.

Това момиче е абсолютен шемет, помислил си не без възхищение Бен. След това и той се затичал след нея.

Нямало нужда Нейоми да се тревожи. Фриски била спряла досами рова. Носът й бил заровен в снега, а опашката й се въртяла щастливо. Сега тъкмо захапвала нещо и го измъквала от снега. Обърнала се към Нейоми, а очите й питали: Сега добро куче ли съм или не? Ти как мислиш?

Нейоми се засмяла и я прегърнала.

Бен погледнал към крепостната стена.

— Шшшт! — тихичко й прошепнал той. — Ако стражите те чуят, ще намерим спасение единствено в рова под леда. Къде мислиш, че се намираме? В задната ви градина, може би?

— Оуу! Дори да чуят нещо, ще ни помислят за снежни духове — отвърнала Нейоми, но също зашепнала. След това заровила нос в козината на Фриски и отново й казала колко добро куче е.

Бен погладил Фриски по главата. Благодарение на снеговалежа никой от тях не изпитвал ужасното усещане, че е изложен на показ, както се струвало на Денис, когато седял на същото място и свалял снегоходките, току-що намерени от Фриски.

— Безпогрешен нос, съвсем вярно — възхитил се Бен. — Но какво е станало след като е махнал снегоходките, Фриски? Пораснали са му криле и е прехвръкнал през стената ли? Накъде е тръгнал оттук?

Сякаш в отговор на въпроса му Фриски се откъснала от тях и се плъзнала по стръмния бряг в рова.

— Фриски! — извикала Нейоми с нисък, но разтревожен глас.

Фриски само поспряла върху леда и погледнала към тях, с крака, затънали дълбоко в пресния сняг. Опашката й леко помръдвала, а очите й молели да я последват. Не лаела, някак си много добре разбирала всичко, въпреки че на Нейоми дори не й хрумнало да я предупреди да не лае. Само че тя лаела наум. Миризмата все още била там и Фриски искала да я следва преди да изчезне напълно, което щяло да стане след минути.

Нейоми погледнала въпросително Бен.

— Да — кимнал той. — Разбира се, че ще го направим. Хайде, но я възпирай. Не й разрешавай да се втурва напред. Там е опасно, чувствам го.

Той протегнал ръка. Нейоми се вкопчила в нея и те се плъзнали заедно в рова.

Фриски бавно ги повела през леда към крепостната стена. Носът й душел и браздял снега, но тя трудно откривала миризмата, тъй като над нея се надипляла плътна, неприятна воня от мръсотия, топла вода, отпадъци и изпражнения.