Стивън Кинг - Проклятието

Върнах се на главната улица и се обадих още няколко пъти — за уточняване. Няма заповед за задържането ти, Уилям, но жена ти и оня твой лекар, дето обича да си смърка това-онова, са подписали някакви книжа за тебе. Записах си го. — Извади листче от джоба на ризата си. — Разпореждане за изпращане на лечение in absentia 15 15 in absentia (лат.) — докато и въпреки, че отсъствува — Б.пр. . Добре ли го казах?

Били Халек остана с отворена уста и изстена наранено. За миг бе изцяло зашеметен, докато гневът, който напоследък му бе станал постоянен придружител, не го облада отново. Беше мислил, че може да се случи, да, беше мислил, че Хюстън би могъл да го предложи, дори беше мислил, че е възможно и Хайди да се съгласи. Но да мислиш за нещо и да чуеш, че наистина е станало — че собствената ти жена е отишла при съдия, дала е показания, че си откачил, и е получила истинско разпореждане за изпращане на лечение, което после, е подписала, е нещо съвсем различно.

— Тая страхлива кучка — измърмори с надебелял език, а после светът се разми в някаква червена болка. Без да мисли, беше свил ръце в юмруци. Изстена и погледна към превръзката на лявата си ръка. Там бяха разцъфнали червени цветя.

Не мога да повярвам, че току-що си помисли това за Хайди, обади се един глас в съзнанието му.

Това е само защото мислите ми не са спокойни, отговори той, а после светът за малко посивя.

Не беше истински припадък и той се оправи бързо. Джинели отново запълни раната и смени превръзката — направи го добре, макар и малко непохватно. Междувременно приказваше:

— Моят човек казва, че това няма никакво значение, освен ако не се върнеш в Кънетикът, Уилям.

— Да, така е. Но не виждаш ли? Собствената ми жена…

— Нищо, Уилям. Няма значение. Ако оправим нещата с оня стар циганин, отново ще започнеш да наддаваш и те нищо няма да могат да ти направят. Ако стане така, ще имаш достатъчно време да решиш как да постъпиш с жена си. Може би няколко плесници ще я направят малко по-внимателна, нали? Тия глупости ще си ги уредиш сам, щом оправим нещата с циганина. А ако не можем да свършим работата, ще умреш. Така или иначе за онова нещо моите хора ще се погрижат. Значи, много важно, че са подписали документ за главата ти.

Били съумя да се усмихне с побелелите си устни.

— От тебе би могло да излезе голям адвокат, Ричард. Притежаваш редкия талант да поставяш нещата в перспектива.

— Така ли мислиш?

— Да.

— Е, благодаря. После се обадих на Кърк Пенчли.

— Говорил си с Кърк Пенчли?

— Да.

— Боже мой, Ричард!

— Какво, да не мислиш, че не би приел да разговаря с дребен хулиган като мене? — Тонът на Джинели беше едновременно засегнат и развеселен. — Прие го, повярвай ми. Разбира се, трябваше да прехвърля сметката за разговора на кредитната си карта — не искаше името ми да присъствува в телефонната му сметка, вярно е. В последните години съм имал много контакти с твоята фирма, Уилям.

— Не знаех това — учуди се Били. — Мислех, че е било само тогава.

— Тогава всичко можеше да се играе с открити карти и ти просто беше подходящ — обясни Джинели. — Пенчли и неговите важни сътрудници никога не биха те забъркали в нещо незаконно, Уилям — ти беше нов там. От друга страна, предполагам знаеха, че ще ме срещнеш рано или късно, ако се задържиш по-дълго във фирмата, така че това първо дело беше добро за начало. И наистина беше — и за мене, както и за тебе, повярвай ми. А ако нещо не потръгнеше — ако тогава работата поемеше по лош път, — ти можеше да бъдеш пожертвуван. Не би ми било приятно да го правят, но за тях е по-лесно да се пожертвува новодошлият вместо някой истински важен адвокат. Тия хора са едни и същи — може да се предвиди какво ще направят.

— Каква друга работа си имал с моята фирма? — попита Били с искрено смайване — беше малко като да откриеш, че жена ти ти е изменяла дълго след като си се развел с нея по други причини.

— Ами всякаква — и не точно с твоята фирма. Нека кажем, че са осигурявали правни консултации за мен и за някои от приятелите ми и да спрем дотук. Така или иначе, познавам Кърк достатъчно добре, за да му се обадя и да му поискам услуга. Която той ми направи.

— Каква услуга?

— Помолих го да се обади на тия хора от „Бартън“ и да им каже да прекратят работата си за една седмица. Да оставят тебе и да оставят циганите. Всъщност повече съм загрижен за циганите, ако те интересува истината. Можем да го направим, Уилям, но по-лесно ще ни е, ако не трябва да ги преследваме под дърво и камък през цялото време.