Стивън Кинг - Проклятието

Паркираха колите и караваните си в кръг точно както предците им са подреждали фургоните и ръчните си колички преди двеста, четиристотин, осемстотин години. Получаваха разрешително за палене на огън, а нощем говореха и се смееха и без съмнение бутилка-две се предаваха от ръка на ръка.

Всичко това, продължаваше мисълта си Халек, би било приемливо за Хоупли. Така се правеше. Тези, които искаха да си купят от онова, което циганите продаваха, можеха да излязат с колите си на Уест Феървю роуд до мястото на Арнкастър; то поне беше настрани, а и по начало беше неприятна картина — фермите, които циганите намираха, винаги бяха такива. И скоро щяха да продължат пътя си към Рейнтрий или Уестпорт, а оттам далеч от погледа и от мислите ни.

Освен това, след произшествието, след като старият циганин се бе проявил като досадник по стълбите на съдебната палата, когато докосна Халек, обяснението, че „така се прави“, вече не достигаше.

Хоупли бе дал на циганите срок от два дни, спомняше си Халек, и когато те не показаха признаци, че се канят да си тръгват, той ги накара да си вървят. Първо Джим Робъртс отмени разрешителното им да палят огън. Макар че бе валяло много през всички дни от седмицата, Робъртс им каза, че опасността от пожари е нараснала, много нараснала. А между другото би могло да им се напомни, че правилата, които важат за лагерните и готварските огньове, се отнасят и за печките на газ и въглища, както и за мангалите.

След това, разбира се, Хоупли бе пообиколил няколко местни фирми, които са отпуснали кредит на Ларс Арнкастър — кредит, който обикновено бе просрочен. Сред тях би могло да бъдат железарията, магазинът за зърно на Рейнтрий роуд, кооперацията на фермерите във Феървю. Хоупли би могъл да отиде и при Закари Марчант в кънетикътската банка „Юниън“… банката, в която Арнкастър е ипотекирал имоти.

Всичко си е част от работата. Чаша кафе с този, обед на крак с онзи — понякога нещо съвсем просто като сандвич и лимонада, купени от улична количка, — бутилка бира с третия. И до края на следващия ден всеки, на когото Ларс Арнкастър дължи каквото и да е, би му се обадил и би споменал колко добре би било наистина да се разкарат ония проклети цигани от града… колко истински признателни ще му бъдат всички.

Резултатът е точно такъв, какъвто Дънкан Хоупли е очаквал. Арнкастър отива при циганите, връща им остатъка от наема, който са му предплатили, и положително не обръща внимание на протестите им (Халек си мислеше конкретно за младежа с фигурите за боулинг, който очевидно още не е схванал предопределеността на общественото си положение). Циганите, разбира се, нямат сключен договор, който биха могли да представят в съда.

Трезвен, Арнкастър би могъл да им каже, че просто имат късмет, защото той е честен човек и им връща неизползуваната част от предплатената сума. Пиян — Арнкастър бе човек, който пиеше по осемнайсет кутии бира на вечер, — би могъл да се поразпростре. Има сили в града, които искат циганите да изчезнат, би могъл да им каже. Упражнен му е натиск, натиск, на който прост фермер, разчитащ само на двете си ръце, като Ларс Арнкастър, просто не може да се противопостави. Особено когато половината от така наречените „добри хора“ в града са на нож с него.

Не че на някого от циганите (с изключение евентуално на жонгльора, помисли си Били) ще му трябва такова подробно обяснение.

Били стана и бавно се запъти към къщи през студения, носен от вятъра дъжд. Прозорецът на спалнята светеше — Хайди го чакаше да се върне.

Не полицая от патрулната кола; на него нямаше нужда да се отмъщава. Не и Арнкастър; той можеше да спечели петстотин долара в брой, но ги бе отпратил, тъй като му се налагаше. Дънкан Хоупли?

Хоупли, може би. Твърде вероятно Хоупли, допълни се Били. От една страна той беше просто като обучено куче, чиято най-важна задача е да пази добре смазания ритъм на живота във Феървю. Но Бил и се съмняваше, че старият циганин ще е склонен да разглежда нещата под този хладен социологичен ъгъл и то не само защото Хоупли ги прогони така ефикасно след предварителното дело. Прогонването беше ясно. С него те са свикнали. Липсата на проучване около нещастния случай, чиято жертва стана старицата…

А, това беше друго, нали?

Липса на проучване? По дяволите, Били, не ме карай да се смея. Липсата на проучване означава, че е извършен пропуск. Хоупли хвърли колкото можа повече кал върху всяка възможна вина. Като се започне с подозрителното отсъствие на проба за алкохол. Цялата работа си беше пълно покриване. Ти го знаеш, а и Кари Росингтън го знаеше.