Стивън Кинг - То

Но явно не беше и много добра. Пламналите от шока устни бяха стиснати толкова плътно, че почти се губеха.

Бил погледна край него и видя тялото на пода. Един поглед му стигаше, за да се убеди в две неща: че наистина е Хенри Бауърс и наистина е мъртъв. Мина край Еди и коленичи до трупа. Строшена бутилка от минерална вода бе хлътнала в корема на Хенри заедно с парцали от ризата. Полузатворените му очи бяха изцъклени. В озъбената му уста тъмнееха буци съсирена кръв. Пръстите му бяха изкривени като зверски нокти.

Нечия сянка падна до Бил и той се огледа. Беше Бевърли. Тя гледаше Хенри със спокойно, безизразно лице.

— Колко пъти ни е г-г-гонил — каза Бил.

Бевърли кимна.

— Не изглежда остарял. Забелязваш ли, Бил? Изобщо не изглежда остарял. — Изведнъж тя се озърна към Еди, който бе седнал на леглото. Еди изглеждаше остарял; остарял и измъчен. Безполезната ръка лежеше в скута му. — Трябва да повикаме лекар за Еди.

— Не — изрекоха едновременно Бил и Еди.

— Но той е ранен! Ръката му…

— Всичко е к-к-както миналия п-п-път — каза Бил. Той се изправи, хвана я за ръце и се вгледа в лицето й. — Щом и-ххи-злезем навън… щом в и-ххи-грата се включи г-г-градът…

— Ще ме арестуват за убийство — глухо добави Еди. — Или ще арестуват всички ни. Или ще ни поставят под стража. Или нещо друго. После ще има нещастен случай. Един от ония особени нещастни случаи, които стават само в Дери. Може би ще ни пъхнат в затвора и някой обезумял полицай ще ни застреля. Може да умрем от развалена храна или задружно да се обесим в килиите.

— Еди, това е лудост! Това е…

— Тъй ли? — запита той. — Не забравяй, че сме в Дери.

— Но сега сме възрастни! Да не мислиш, че… Нали той е нахълтал тук през нощта… нападнал те е…

— С кха-а-кво? — обади се Бил. — Къде е н-н-ножът?

Тя се озърна, не го откри и коленичи да надникне под леглото.

— Не си прави труда — каза Еди със същия немощен, свистящ глас. — Когато опита да ме намушка, затръшнах вратата върху ръката му. Той изтърва ножа и аз го ритнах под телевизора. Сега е изчезнал. Вече проверих.

— Б-бе-ххе-евърли, п-повикай другите — каза Бил. — Ми-ххи-исля, че ще мога да ш-ш-шинирам ръката на Е-е-еди.

Тя дълго го гледа, после пак сведе очи към трупа на пода. Помисли си, че и най-тъпият полицай би разбрал тутакси какво е ставало тук. В стаята царуваше безпорядък. Ръката на Еди беше счупена. На килима лежеше мъртвец. Очевиден случай на самозащита при нощно нападение. После тя си спомни как преди двадесет и седем години мистър Рос стана, погледна я, спокойно сгъна вестника и се прибра.

Щом излезем навън… щом в играта се включи градът…

Този спомен породи друг — как пребледнялото, изтощено и почти обезумяло момче Бил изрича: Дери е То. Разбирате ли ме?… Където и да отидем… когато То ни докопа, хората няма да виждат, няма да чуват, няма да знаят. Не разбирате ли какво става? Остава ни само да се помъчим да сложим край преди да е почнало.

Застанала над трупа на Хенри, Бевърли си помисли: И двамата казват, че пак сме се превърнали в призраци. Миналото започва да се повтаря. Изцяло. Като хлапе можех да приема това, защото хлапетата са почти призраци. Но…

— Сигурен ли си? — отчаяно запита тя. — Бил, сигурен ли си?

Бил седеше на леглото до Еди и внимателно опипваше ръката му.

— А т-т-ти не си ли? — запита той. — След вси-ххи-ичко, к-което се случи д-д-днес?

Да. Всичко, което се бе случило. Злокобният, отвратителен край на срещата в ресторанта. Красивата старица, която се бе превърнала в дърта вещица,

( не ме е родила майната, ами тейко ми )

разказите в библиотеката тази вечер и фантастичните събития след това. Всичко това. И все пак… съзнанието й отчаяно крещеше, че трябва веднага да спре, да се вслуша в разума, защото ако не го стори, още тази нощ ще слязат в Пущинака, ще открият там една помпена станция и…

— Не знам — каза тя. — Просто… не знам. Дори след всичко, което се случи, мисля, че можем да повикаме полицията, Бил. Може би.

— П-п-повикай дру-хху-угите — повтори той. — Ще ги ч-ч-чуем кха-а-кво мислят.

— Добре.

Първо позвъни на Ричи, после на Бен. И двамата обещаха да дойдат незабавно. Не питаха какво се е случило. Откри в указателя телефона на Майк и набра номера. Никой не отговори. След като сигналът прозвуча десетина пъти, тя остави слушалката.

— О-ххо-питай б-б-библиотеката — предложи Бил. Той беше свалил от по-малкия прозорец релсите на завесите и ги пристягаше около ръката на Еди с пояса от халата и шнура от долнището на пижамата му.