Стивън Кинг - Рита Хейуърт и изкуплението в Шоушенк (Надежда за вечна пролет)

Не, Хедли не беше милионер — това би могло да направи дори и него щастлив, поне за известно време, — но брат му беше оставил по едно адски прилично наследство от трийсет и пет хиляди долара на всеки жив член от семейството му в Мейн, който може да бъде открит. Не е зле. Като да ти излезе късмета от лотария.

Ала за Байрон Хедли чашата винаги беше наполовина празна. Той прекара по-голямата част от утрото във вайкане пред Мърт за хапката, която правителството щеше да отхапе от неговия неочакван късмет.

— Оставят ти само колкото да си купиш нова кола — добави той — и после какво ще правиш? Има да плащаш проклетите данъци за колата, за поправка и поддържане, проклетите деца ти вадят душата да ги вземеш на пътешествие със скъпа кола.

— И да я карат , ако са достатъчно големи — рече Мърт. Старият Мърт Интуисъл знаеше от коя страна е намазан хлябът му и не казваше неща, които са очевидни за него и за всички нас: ако тези пари ти причиняват толкова мъка, Байрон, старо момче, дърт пръч, аз просто ще ги взема от ръцете ти. В края на краищата, за какво са приятелите?

— Точно така, ще искат да я карат, ще искат да ги учиш да я карат, за бога — каза Байрон и потрепера. — И какво става в края на годината? Ако си предвидил неправилно данъците и не са ти останали достатъчно, за да платиш разликата, трябва да плащаш от собствения си джоб или да ги вземеш назаем от една от тези шибани агенции по заемите. Както и да е, те ще те проверят, нали знаеш? Това не е важно. А когато държавата те проверява, те винаги вземат повече. Кой може да се бори с чичо Сам? Той пуска ръка под ризата ти, изстисква ти цицата, докато почервенее, и свършваш моментално. Боже!

Той изпадна в мрачно мълчание, замислен над ужасното си нещастие да наследи трийсет и пет хиляди долара. С помощта на големия Пад Анди Дюфрен разстилаше смолата на по-малко от пет метра. Анди я разклати в кофата и отиде към мястото, където седяха Мърт и Хедли.

Всички се смълчаха и аз видях как един от другите надзиратели, Тим Янгблъд, протегна ръка към кобура на своя пистолет. Едно от момчетата на караулната кула удари партньора си по ръката и двамата също се обърнаха. За миг помислих, че Анди ще получи куршума или ще изяде боя с тоягата, или и двете.

А той каза много тихо на Хедли:

— Вярвате ли на жена си?

Хедли само се втренчи в него. Лицето му започна да се зачервява и знаех, че това е лош признак. След около три секунди той посегна да изтегли палката си, за да мушне Анди в слънчевото сплитане, където се намира оня голям възел от нерви. Силен удар в това място може да те убие, а те винаги удрят за това. Ако ударът не те убие, ще те парализира за толкова дълго, че да забравиш онова хубавичко нещо, което си намислил да правиш.

— Момче — рече Хедли, — давам ти само една възможност да се върнеш при оня Пад. После ще слезеш от тоя покрив на главата си.

Анди само го изгледа, много спокоен и кротък. Очите му бяха като лед. Сякаш не беше чул. Усетих, че искам да му кажа как стоят нещата, да му покажа смирената посока. Смирената посока е никога да не показваш, че си чул пазачите да говорят, никога да не се намесваш в техния разговор, освен когато те попитат. Тогава им казваш каквото искат да чуят и пак си затваряш устата. Черен, бял, червен или жълт човек — в затвора това няма никакво значение, защото си имахме наш собствен печат на равенството. В затвора всеки окошарен негър и ти, всички спазваха правилата, ако искаш да оцелееш сред хора като Хедли или пък Грег Стамас, който наистина щеше да те убие преди да те е погледнал. В пандиза ти принадлежиш на държавата и ако го забравиш, тежко ти! Виждал съм хора, изгубили очите си, хора, изгубили палеца и пръстите си; познавах един човек, който изгуби края на пениса си и се смяташе за късметлия, че е изгубил само това. Исках да кажа на Анди, че вече е много късно. Той можеше да се върне и да вземе четката си, и това пак щеше да изглежда като важничене; щяха да го причакат тази нощ в банята, готови да сложат в конска поза двата му крака и после да го оставят да се гърчи на цимента. Можеш да изкупиш важниченето с пакет цигари или с три бири. Нещо повече, исках да му кажа да не разваля нещата повече от това, което беше забъркал.

Исках, но само продължих да нанасям смола върху покрива, сякаш нищо не се е случило. Пазех си първо собствения задник, като всеки друг. Пазех го. Започваше да скърца, а в Шоушенк винаги се усещаше мерака на Хедли да си върши работата, като пребие някого.