Стивън Кинг - Гняв

— А моята майка каза, че бил циганин — намеси се Танис.

— Ей! — извика Свинарника. — Видях мама!

Погледнахме всички. Наистина, мисис Дейно се бе промъкнала в първата редица и разговаряше оживено с един от полицаите. Част от комбинезона се подаваше под роклята й. Беше от ония жени, които половината от разговора го водят с ръце. Дланите й се вееха в различни посоки като знамена.

Всички я познавахме, пък и доста бяхме чували за нея — тя беше важна клечка в Родителския съвет на училището, а също и в плейсървилския Клуб на майката. Неизменно присъствие на разни благопожертвователни партита, на които се изяждаха с тонове сладкиши, задължителен атрибут на училищните забави, на излети и най-вече, несменяем пост пред вратата на собствената си къща — готова да погълне всяка нова клюка и да се заеме с мигновеното й разпространение.

Свинарника се намести неспокойно на чина, сякаш му се бе доходило до тоалетната.

— Хей, Свин, майка ти те вика — подхвърли от дъното на стаята Джек Голдман.

— Нека си ме вика — промърмори Свинарника.

Свин имаше по-голяма сестра, Лили Дейно, която се учеше в горните класове, когато ние още сричахме. Ужасно приличаше в лице на Свинарника, което естествено автоматически я лишаваше от възможността да бъда избрана за мис Училище. Един чипонос негодник на име Ла Фолет Сейнт Арманд известно време се навърта край нея и после внезапно я заряза. Ла Фолет постъпи във флотата, където, без съмнение, са го научили каква е разликата между пушката и пишката — кое от тях служи за стреляне и кое — да си правиш кефа. През следващите два месеца, мисис Дейно отсъстваше от родителските сбирки, а Лили бе скоропостижно изпроводена при леля си в Боксфорд, Масачусетс. Не след дълго мисис Дейно се завърна и отново стъпи на старите си позиции, по ухилена от всякога. Класическа история от малкото градче, приятели.

— Сигурно ужасно се тревожи за теб — сподели Керол Грейнджър.

— К’во ми пука — рече с безразличие Свинарника. Силвия Рейгън се усмихна. Свинарника се изчерви.

Известно време мълчахме. Хората от града идваха, зяпаха иззад жълтите прегради и после си тръгваха. Зърнах още няколко разтревожени лица на майки и бащи. Не можах да видя родителите на Сандра и големия Джо МакКенеди. Е, всъщност, не очаквах да се покаже. Цирковете никога не са били в стила му.

Най-сетне се появи и репортажна кола на щатската телевизия. Двама души излязоха отвътре, единият започна да монтира камерата, а другия си почеса езика с близкото ченге.

— Някой не носи ли транзистор? — запитах аз.

Трима вдигнаха ръце. На Корки транзистора беше най-голям — „Сони“. Имаше всички обхвати, включително УКВ, къси вълни и канала на телевизията. Корки го включи и го постави на чина. Тъкмо почваха новините в десет:

"Сензацията на деня. Към девет сутринта, един ученик от горните класове на Плейсървилската гимназия на име Чарлз Евиърт Декър…

— Евиърт! — изкикоти се някой.

— Тихо — сряза го Тед.

Пат Фицджералд прехапа език.

„…като последствие на внезапно душевно разстройство и в момента държи съучениците си за заложници в класната стая на училището. Убит е Питър Ванс, трийсет и седем годишен преподавател по история. Съществуват опасения, че има и още една жертва — мисис Джийн Ъндерууд, също на трийсет и седем, учителка по математика. До момента Декър двукратно е влизал в контакт с училищните власти чрез радиоуредбата. Списъкът на заложниците е както следва…“

Той прочете списъкът, който малко по-рано бях предал по уредбата на Том Денвър. Когато стигна да Нанси Каскин, тя извика: — Казаха ме по радиото! — после премигна и се усмихна засрамено. Мелвин Томас подсвирна. Нанси се изчерви и му каза да си гледа работата.

„…и Джордж Яник. Франк Филбрик, шеф на мейнската щатска полиция отправя молба към всички близки и приятели на изброените да не се струпват около мястото на инцидента. Поведението на Декър се преценява като опасно и Филбрик подчерта, че за момента не е известна причината, довела го до това състояние. Не изключваме възможността Декър отново да прибегне до оръжието, съобщи лейтенант Филбрик.“

— Искаш ли да ми използваш оръжието? — ухилих се на Силвия.

— Вдигнал ли си предпазителя? — отвърна ми тя и класът избухна в смях. Ан Ласки се смееше с ръка на уста, а лицето й бе зачервено. Само падрето Тед Джонс продължаваше да се мръщи.

„…Грейс, психиатърът на училището, само преди минути е приключил разговора с Декър по радиоуредбата. Мистър Грейс каза на репортерите, че Декър го е заплашил да убие някой от заложниците, ако не напусне незабавно училището.“