Стивън Кинг - Отмъстителите

Мнозина родители протестират срещу „високия коефициент на насилие“, както те го наричат, на играчките МотоКопс 2200, но според Клайст новите епизоди от едноименната поредица (които ще се излъчат по NBC през март), ще наблегнат на „семейните ценности и мирното разрешаване на проблемите“. Каквито и „ценности“ да се внушават на почитателите на МотоКопс, човек не може да не усети еуфорията, която цари в „Гуд Палз“. Изведнъж се оказа, че тази незначителна компания е изтеглила най-печелившия билет.

Поплър Стрийт/16:09/15 юли 1996 г.

За добро или за зло, това е вечната му орисия — и до ден-днешен възприема света като дете.

Вижда автомобила на Мери на ъгъла и знае, че тя се опитва да си обясни странната гледка пред очите си — много, много хора, застинали в необичайни пози, които никак не подхождат на ленивия късен летен юлски следобед. Когато колата отново потегля, той вижда как жълтият микробус, който вече се намира точно зад нея, също потегля; чува поредния страховит гръм и усеща първите ледени капки по ръцете си. Когато Мери завива по улицата, Джони вижда как жълтият микробус ненадейно ускорява и знае какво ще последва, но все още не може да повярва.

„Внимавай, приятелю — казва си той. — Така си се зазяпал в нея, че току-виж те прегазили като катеричка на шосето.“

Отстъпва назад, качва се на тротоара пред Джоузефсънови, все още извърнал недоумяващ поглед наляво. Вижда Мери зад волана, но тя не го забелязва — гледа към долния край на улицата. Сигурно е видяла съпруга си, не е чак толкоз далеч, и се пита какво се опитва да направи той, без да забелязва Джони Маринвил, нито пък чудатия жълт автомобил с огледалните стъкла, който се появява зад нея.

— Внимавай, Мери! — крясва той. Брад и Белинда, които тъкмо се изкачват по стъпалата към входната врата, мигновено се извръщат. В същата секунда високата, заоблена предница на микробуса с трясък се врязва в задницата на лумината, счупва стоповете, огъва бронята, а капакът става на хармоника. Джони вижда как главата на Мери се отмята назад, после напред, като цвете на дълго стъбло, което се люлее под напора на силен вятър. Гумите на колата изскърцват върху уличната настилка, чува се висок пукот и въздухът от дясната гума излита със свистене. Колата извива рязко наляво, спуканата гума унило се влачи по асфалта, капакът изпада от колелото и се търкулва надолу по хълма като летящата чиния на близнаците.

Джони вижда всичко, чува всичко, усеща всичко; впечатленията го заливат отвсякъде и съзнанието му упорства в опитите си да осмисли поредната щуротия, сякаш тук се случва нещо важно, което дори би могло да се разкаже.

Бурното небе се разтваря и дъждът се излива като от отприщен бент. Джони вижда как тротоарът потъмнява, усеща капките, които го удрят по врата все по-бързо, а в същия миг иззад него Брад Джоузефсън изкрещява:

— Но какво, за Бога!

Микробусът не се отлепя от задницата на лумината и продължава да я тика надолу, заровил муцуната си в крехката модерна кола; чува се ужасяващо метално стържене, после тинк! — ключалката на багажника поддава и капакът се отваря с трясък, а отдолу се подава резервна гума, купчина стари вестници и оранжева хладилна чанта. Колата се качва на тротоара, после продължава напряко през алеята и най-сетне се удря в оградата между дома на Билингзли и къщата, в която живее самата Мери.

В миг светкавица — вече е близо, съвсем близо — залива улицата в мъртвешки бледа виолетова светлина, сетне прозвучава гръмотевица, напомняща на картечен откос, вятърът се усилва, свисти в клоните на дърветата и дъждът започва да се лее като из ведро. Вече почти нищо не се вижда, но все още е достатъчно светло и Джони забелязва как жълтият микробус набира скорост и се стрелва в дъжда, а в това време вратата на лумината се отваря. Подава се крак, а после изниква и самата Мери Джаксън, която сякаш недоумява къде се намира.

Брад го стиска под лакътя с огромната си мокра длан, пита го дали е видял какво стана, дали е видял какво стана, как онзи жълт микробус нарочно се заби в нея, но Джони почти не го чува. Джони вижда нов микробус, с нагънато купе, в ексцентричен металносин цвят. Возилото изниква насред бурята като глава на праисторическо чудовище, а дъждът се стича като река по вертикалното огледално стъкло без чистачки. И в миг той знае какво ще се случи.

— Мери! — крясва на замаяната жена, която залитайки на високите си токове, се отдалечава от колата си, но поредният оглушителен гръм удавя вика му. Тя дори не гледа към него. Дъждът се стича по лицето й като потоците сълзи, които се леят в южноамериканските сапунени опери.