Стивън Кинг - Сблъсък

— Здрасти — отвърна той и стана от леглото. Беше гол, но дрехите му се валяха наоколо. Започна да се облича.

— Ако искаш, мога да ти дам халат. За закуска имаме херинга и бекон.

Херинга и бекон? Стомахът му се сгърчи от ужас.

— Не, скъпа, трябва да бягам. Имам среща.

— Ей, не можеш да ме зарежеш така…

— Много е важно, честна дума.

— Ми че аз не съм ли важна?

Гласът й бе станал пронизителен. Лари усети, че главата започва да го цепи. Кой знае защо, в мислите му изникна образът на Фред Флинстоун, готов да изкрещи с цялата мощ на нарисуваните си гърди: „УИЛМАААА!“

— Като те слушам, май си родом от Бронкс, сладурче — каза той.

— Туй пък кво беше? — Жената сложи ръце на кръста си, стискайки мазната решетеста лъжица в юмрук като някакво метално цвете. Гърдите й се люшнаха изкусително, но в момента Лари не бе склонен да се поддава на изкушения. Той нахлузи панталона и го закопча. — Добре де, като съм от Бронкс, да не съм черна? Кво имаш против Бронкс? Да не си расист случайно?

— Нямам нищо против и не съм расист — каза Лари и пристъпи бос към нея. — Слушай, срещата е с майка ми. Пристигнах само преди два дни, а снощи не й се обадих… или съм се обадил, а? — запита той с плаха надежда.

— На никого не си се обаждал — унило промърмори тя. — Да де, сигурно ще е майка ти, бас държа .

Лари се върна до леглото и надяна мокасините.

— Така е. Честна дума. Тя работи в сградата на „Кемикъл Банк“. Чистачка е. В днешно време на това сигурно му викат „контрол по чистотата“ или нещо подобно.

— И се обзалагам, че не си онзи Лари Ъндърууд с плочата.

— Мисли каквото си щеш. Трябва да бягам.

— Абе, кур сплескан! — избухна тя. — Ми кво да правя с туй, дето го приготвих за закуска?

— Метни го през прозореца — предложи Лари.

Тя изпищя от ярост и го замери с лъжицата. Във всеки друг ден от живота си Лари би останал невредим. Един от основните закони на физиката гласи, че решетеста лъжица не може да лети по права траектория, ако е хвърлена от разгневена специалистка по хигиена на устната кухина. Само че този път се случи прословутото изключение, което потвърждава правилото. Лъжицата се преметна, отскочи нагоре, после надолу и го халоса право по челото. Той почти не усети болка. Видя капките кръв по килима едва когато се наведе да вдигне лъжицата. Хвана я, пристъпи напред и кресна:

— Заслужаваш да те напердаша по задника с туй чудо! Тя се сви и заплака.

— Ми да. Що пък не? Ти си бил голям юнак. Чукаш и бягаш. Пък аз те мислех за свястно момче. Хич не си никакво свястно момче.

Няколко сълзи се стекоха по бузите й, увиснаха от челюстта и капнаха върху гърдите. Лари гледаше като омагьосан как една от тях плъзна надолу, докато стигна връхчето на дясната гърда. Увеличаваше като лупа. Ясно различи през нея порите и едно черно косъмче. „Боже Господи, полудявам“ — мина му изумена мисъл.

— Трябва да вървя — каза той.

Бялото му сако беше захвърлено до леглото. Взе го и го преметна през рамо.

— Хич не си никакво свястно момче! — изплака тя подир него, докато минаваше в хола. — Тръгнах с теб само щото те мислех за свястно момче!

От вида на хола му се прииска да стене с пълен глас. Върху канапето, където според неясните му спомени бе протекъл ритуалът на изсмукването, се търкаляха поне двайсет бройки от „Скъпа, де го твоя мъж?“. Още три лежаха на масичката до прашната стереоуредба. На отсрещната стена висеше огромен постер с физиономиите на Райън О’Нийл и Али Макгроу. Не се оплаквай, драги, сам даде да те изсмучат, ха-ха. Божичко, аз май наистина полудявам.

Жената стоеше на вратата към спалнята, все още разплакана и някак жалка с розовите си гащички. Лари забеляза драскотина от бръснене върху левия й прасец.

— Слушай, вземи да се обадиш тия дни — каза тя. — Не ти се сърдя.

Би трябвало да отговори „Непременно“ и всичко щеше да свърши. Но вместо това от устата му излетя идиотски смях, последван от думите:

— Загоряха ти херингите.

Тя изрева и се хвърли към него, но още на третата крачка се препъна в някаква възглавница. Докато падаше, лявата й ръка закачи полупразна бутилка мляко и съвсем празна бутилка от уиски. „Боже милостиви — помисли Лари, — нима сме ги смесвали тия неща?“

Побърза да се измъкне навън и хукна по стълбите. Докато прескачаше последните шест стъпала преди изхода, от горната площадка долетяха крясъци:

— Хич не си никакво свястно момче! Хич не си…

Той затръшна вратата зад гърба си и насреща му лъхна мъглив, влажен въздух с мирис на пролетни дървета и автомобилни газове. Стори му се истинско благоухание след миризмата на пържена риба и застоял цигарен дим. Откри между пръстите си обгорелия филтър от оная шантава цигара, метна го в канавката и вдъхна дълбоко прохладния въздух. Добре дошъл, приятел, най-после избяга от лудостта. Ела при нас, в прекрасния нормален свят и нека…